Отглеждане на орехоплодни култури

15-01-2008 г. Редовният ни читател Богомил Петров от Тетевен се обърна към нас със следния въпрос: Имам собствен имот близо до река с надморска височина 300 метра. Почвата е песъклива и мястото е добре огрявано от слънцето, мъглите са много рядко явление. Желая да го засадя с орехи, бадеми и лешници. Във връзка с това имам молба да публикувате поредица от статии за тяхното отглеждане. Преди всичко позравяваме нашият читател за добрата ориентация към орехоплодните култури, тъй като мястото, което има, е напълно подходящо за тяхното отглеждане. Започваме с ореха Растежът на ореховите дървета и продължителността на младенческия им непродуктивен период зависят не само от почвено-климатичните условия и полаганите грижи през вегетацията, но и от това дали те са семеначета на собствен корен или са облагородени. Орехът расте и плододава най-добре на леки, дълбоки, плодородни, глинесто-варовити или песъкливо-глинести почви, богати на органични вещества. Добре се развива и в долинки, дерета, покрай реки, горски ручеи и върху наносни почви. Не понася тежките мокри глинести почви с близка подпочвена вода. Светлолюбив е. Пролетните студове през време на цъфтежа и големите летни горещини оказват вредно влияние върху плододаването. Грижите през вегетацията се свеждат до поливане, торене, обработки на почвата и опазване от вредители. Поливките трябва да са съобразени с възрастта на дървото, падналите валежи и типа на почвата. Възрастните дървета задължително се торят. За един квадратен метър са необходими: угнил оборски тор или компост - 3 кг, амониева селитра - 50 г, суперфосфат - 30 г, калиев тор - 35 г и при бедни на вар почви - 30 г вар. Торовете се разхвърлят и заорават или закопават веднага не около стеблото или близко до него, а навън от средата на кръга, който обхваща короната. Тори се и част вън от периферията на дървото. Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента или рано напролет, а азотният тор - през пролетта и през лятото.