СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ ЗА ЗАЗИМЯВАНЕ И ЗАТОПЛЯНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

12-12-2007 г. Д-р Ангел ГРЪНЧАРОВ Новите технологии се характеризират с нови и съвсем различни схващания за зазимяването и затоплянето на пчелните семейства. Те се ръководят от принципа "зазимяването трябва да е природно", т.е. отхвърлят всякакви затоплящи материали вътре в кошера и отвън. От тях няма никаква полза. Напротив ­ в някои случаи те превръщат кошерите в гробници за пчелните семейства. Силните семейства преживяват и в неотоплени кошери, стига да имат достатъчно хранителни запаси и те да са достъпни за пчелното кълбо. Малкото кълбо на слабите семейства не е в състояние да се приспособи към тежките зимни условия. Слабите семейства понякога презимуват успешно, но не могат да осигурят бърз пролетен растеж (развитие). Зазимяването трябва да е природно. Това означава отработените водни пари и въглероден двуокис да излизат безпрепятствено през отворите на пчелния кошер. Наличието на достатъчно, големи отвори на кошера осигурява ефективна вентилация, а това означава постъпването на достатъчно количество свеж въздух. Обичайните долни и горни отвори не са достатъчни. Само за едно денонощие през зимата се отделят 20 мл вода и 43 см3 въглероден двуокис. Плътните покрития на рамките са вредни, понеже спират водните пари. Привържениците на обилното затопляне трябва да запомнят, че "Зимуващите пчели не затоплят пространството извън пределите на своето кълбо". Това златно правило ни дава основание да оставяме най-малко два отвора на покрива на кошера. И в най-големите студове надрамковото пространство трябва да е свободно, продухваемо и да има два противоположно разположени отвора, чрез които да излизат водните пари и въглеродния двуокис. Всяка рамка трябва да съдържа най-малко 2 кг мед. Ложата и празните килийки трябва да са ограничени и малки през есента, защото още първия месец кълбото консумира мед и създава нужната ложа. Зимният студ не може да проникне в кълбото, защото пчелите, с кората на кълбото и своето "сцепление", не го допускат. Те се свиват и се предпазват, като съхраняват своята жизнена енергия и топлина. Това може да се постигне, само ако ние създадем нормални условия. Тези условия са следните: Ш пчелните семейства да са силни и здрави; Ш да има млада и добра майка; Ш да има достатъчно хранителни запаси (мед и прашец); Ш да има изобилие на свеж въздух; Ш да е осигурено безпрепятствено отделяне на водните пари и въглеродния двуокис. Ако пчеларят осигури тези условия, то той може да бъде сигурен, че пчелните му семейства през пролетта ще бъдат такива, каквито ги е оставил есента ­ здрави и силни.Новите технологии на зазимяване са съобразени и с най-драстично трудните условия. За да се осъществят основните изисквания е необходимо: l да се осигури свободно излизане на водните пари и въглеродния двуокис. Не трябва да се използуват всевъзможни покрития, увивни и затоплящи материали, които са бариери срещу подобряване на микроклимата; l затопляне може да се прави само тогава, когато пчелите започнат сами да осъществяват вентилацията, т.е. когато пчелите започнат да осъществяват летателна и отглеждаческа дейност, когато кълбото се е разпуснало като защитен механизъм; l да не забравяме, че влагата е най-амортизиращия фактор, който рязко съкращава живота на пчелите. На този етап няма научно обоснована методика за зазимяване на пчелните семейства. Написани са хиляди страници, но научно доказани истини няма. Продължава да съществува голяма зимна смъртност на част от семействата. 3агиват цели пчелини. Много допълнителни причини, които увеличават смъртността, се намесиха. По най-нови данни влагата и въглеродния двуокис трябва да се елиминират чрез дъното на кошера. Фактически дъното е без дъсчен под. Той е заменен с мрежа. Водните пари и въглеродният двуокис се спускат отгоре покрай степите и чрез мрежестото дъно излизат навън. У нас се произвежда вече многофункционално дълбоко дъно, което се преустройва лесно. Освен, че решава проблема за зимната влага, това дъно решава и проблемите за вентилацията през летните горещини, борбата с вароатозата и др.