27-11-2007 г. Анализите на Института по овощарство в Пловдив сочат, че темповете, с които се създават нови овощни насаждения, засега не могат да компенсират ниската реколта при някои видове. Това е и причината, България от нетен износител на пресни плодове, да се превърне в нетен вносител. За сметка на това обаче се увеличава износът на сушени плодове, както и на орехи, череши и сливи. Насажденията със сливи заемат 23 процента от отглежданите овошки у нас, което ги нарежда на първо място по размер на плододаващите площи, обясни и старши научен сътрудник д-р Аргир Живондов, директор на Института по овощарство в Пловдив. На второ място са черешите с дял от 18 процента, следвани от ябълките и орехите с по 11 на сто от терените, които дават реколта. Според нашите учени, страната ни скоро няма да е толкова известна с традиционното производство на ябълки и праскови, а с някои типични дребноплодни култури, като боровинките, аронията, ягодата, малината и къпината. Според тях, причината за това е, че големите производители в света вече са задоволили потребностите на пазара от традиционни видове плодове и започват да обръщат внимание на нови продукти като зелени сливи за конфитюр, вишнева бира и кестеново брашно. Ние няма как да изостанем от тази тенденция, стига да се насочим към такива продукти и техните производни, обясни директорът на Института по овощарство. Като доказателство за това той посочи нарастването на площите с арония, както и създаването на първото промишлено предприятие в Сливенско за дрян, който е особено актуална горска, декоративна и медицинска култура. Научните дискусии в симпозиума бяха разделени в 3 работни секции, в които се разискваха проблеми на селекцията и запазване на генетичните ресурси в овощарството, ролята на биотехнологиите, екологосъобразното производство и консервирането на плодовете. Нивото на българската наука след промените през 1989 г. е все така високо за разлика от намалелите 5-6 пъти овощни насаждения и неконкурентното производство на някои видове плодове, констатираха участниците в симпозиума. Според тях, въпреки кризата в сектора през последните години се забелязва известно оживление - създават се нови градини, в които се прилагат съвременни технологии.