06-11-2007 г. Аронията вирее добре на най-различни почви, освен засолените, мочурливите и каменистите. Но за получаване на редовни и добри добиви, тя трябва да се отглежда на леки и пропускливи почви. Най-подходящи за аронията са песъчливо-глинестите и горските почви. Добре се развива в предпланинските области с надморска височина до 1200-1500 м и там където сумата на валежите и атмосферната влажност са по-високи. Ако почвата е кисела, преди засаждане е задължително да се внесе варовик. При създаване на ново насаждение е важно да се има предвид, че аронията е светлолюбива култура и не понася засенчване. Това я прави неподходяща за засаждане в междуредията на овощни градини и на сенчести места. В такива случаи растенията залагат малко плодни пъпки, а повече леторасти, които допълнително я сгъстяват и засенчват, от там и плододаването е слабо. Най-голямата взискателност на аронията е към почвената и въздушна влажност. Това налага при засаждането и в месторастения с годишна сума на валежи под 650-700 мм, задължително да се предвиди възможност за напояване. От тази гледна точка по-подходящи за аронията са северните склонове, които имат по-добър воден режим. Понеже цъфти късно, за нея не са опасни късните пролетни застудявания, които често съсипват овощната реколта. Когато растенията са в зимен покой, издържат ниски температури до минус 30-35?С без повреди по листните и плодни пъпки. Аронията може да се размножава по много начини - чрез семена, коренови и стъблени издънки, отводи, зрели и зелени резници. Размножаването е успешно и чрез разделяне на храстите. За практиката най-голямо значение има вегетативното размножаване на аронията от резници и издънки. Когато се цели получаването на повече посадъчен материал най-подходящо е вкореняването на зрели или зелени резници. Зрелите резници се вземат наесен след листопада от едногодишни леторасти, които се нарязват на дължина 18-20 см и се засаждат на момента в добре обработена почва за вкореняване. Ако няма възможност за есенно засаждане те могат да се засадят и рано напролет. При вкореняване на зрели резници храстите започват да плододават още на втората година. На следващата година вкоренените растения от арония се засаждат на постоянно място, като разстоянието между редовете може да бъде 3, 3,5 или 4 метра, а вътре в реда 2, 2,5 или 3 метра. Тези разстояния са поради голямата светлолюбивост на растенията. За един декар са необходими около 114 растения.