В нашата страна съществува традиция населението и по-дребните фермери да купуват еднодневни пилета за стоково производство на яйца през март и април, когато времето е по-топло и те се отглеждат по-лесно, с по-малко материални разходи за отопление, респективно и с по-малко смъртност. С увеличаване на полската работа търсенето на еднодневни пилета намалява. Предпочита се купуването на от 20- до 40-дневна възраст, които понякога се предлагат. Лошото е в тези случаи, че не се знае как са отглеждани и хранени, с други думи - какъв старт за развитие имат. Пилетата, закупени през април и май, се отглеждат традиционно в двора. Пронасят на 140 - 150-дневна възраст - тези от по-леките яйценосни породи по-рано, а от тежките породи и хибриди - по-късно. Времето за пронасяне зависи от начина на хранене и климатичните условия през пролетта. Това нерегулируемо, понякога ранното пронасяне се дължи на няколко причини и има недостатъци.
Ранните пролетни пилета пронасят по-рано. Развитието им се ускорява с увеличаване на дневната светлина. Те израстват за по-кратък срок от време. Половата им зрялост и пронасянето настъпват по-рано от нормалното им физиологично развитие. Започват да снасят маломерни и малки яйца продължително време. Яйцата им са значително по-леки от яйцата на по-късно пронеслите им връстници.
В световната практика развитието на носачките и времето на пронасяне се регулират с подходяща програма за осветление. Носачките от стадата, отглеждани чрез прилагане на нормирано осветление, се развиват нормално, пронасят почти едновременно, броят на дребните яйца е незначителен, времето за снасяне на яйца е по-продължително с няколко седмици. Носливостта се увеличава с около 15 на сто, а теглото на яйцата от всяка категория е по-голямо с 2-3 грама. Линеенето на перата (смяната им) протича по-бързо, без да окаже влияние върху носливостта. Благодарение на по-късното пронасяне високата носливост се поддържа до 9-месечна възраст. Птиците са по-здрави, смъртността на носачките е по-ниска. Процентът на нестандартните яйца и на тези с кървави петна и чужди тела е много по-нисък. Влиянието на светлината върху продуктивността на птиците е установена през 30-те години на миналото столетие. Впоследствие то е проучено и са установени режими на осветление по време на развитието на почти всички широко разпространени породи и хибриди, които се използват в промишленото птицевъдство. Прилагат се в интензивното подово и клетъчно отглеждане на носачките.
Светлината влияе върху растежа, половото узряване и продуктивността на птиците, като въздейства върху ендокринната им система. Продължителността на осветление повишава секреторната дейност на хипофизната жлеза, която стимулира развитието на половите органи и свързаните с тях жлези. Всъщност времетраенето на осветлението стимулира или потиска тяхното развитие. Селекционните центрове в света предлагат различни програми за осветление при отглеждането на подрастващите носачки. Различията се свеждат до няколко часа през първите седмици на отглеждане. След тази възраст разлика почти няма, което се вижда от приложената програма за различните познати у нас хибриди носачки.
