Породи кози, които можете да отглеждате

23-10-2007 г. СААНСКА КОЗА. Родината й е Швейцария. Спада към групата на едрите кози. Цветът на космената покривка е бял. Вимето е добре развито, издадено напред, а отзад е изпъкнало, добре свързано с корема и симетрично разделено на две половини. Средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Средната млечност варира от 600 до 800 кг, а маслеността на млякото - от 3,4 до 3,8 на сто. Добре хранените и гледани кози достигат максимална дневна млечност 6-8 килограма. Високата продуктивност на саанската коза и добрата й аклиматизационна способност я правят една от най-разпространените и желани породи. МЕСТНИ КОЗИ. Те са напълно пригодени към почвено-климатичните условия на нашата страна. Местните кози спадат към групата на средно едрите кози. Цветът на космената покривка е различен. Срещат се както едноцветни, така и пъстри кози с най-различни нюанси. Тялото е покрито с дълги, гъсти и груби косми. Вимето е добре развито и симетрично разположено. Местните кози завършват растежа си на 3-годишна възраст и се използват за разплод до 8-9 години. Средната жива маса на женските е 48, а на пръчовете - 86 килограма. Средната млечност е 250-400 кг с 4-4,5 на сто масленост. Дневната млечност е средно 0,80-1,5 кг, а максималната - 6 килограма. Млякото на местните кози е богато на мазнини и белтъчини и е годно за добиването на сирене. Месото е вкусно и хранително, без специфична миризма. Плодовитостта е сравнително ниска - от 100 кози се получават 120-130 ярета. Кръстоските от местните кози със саански пръчове са по-едри, по-скорозрели и на 7-8-месечна възраст голяма част от тях се заплождат. Млечността е над 800 килограма.