Обеззаразете семената на пшеницата и ечемика преди сеитбата

18-09-2007 г. Икономически важните болести при пшеницата, срещу които е задължително да се извърши обеззаразяване на семената преди сеитба, са твърда и праховита главня, а при ечемика опасна е още и ленточната болест. При пшеницата заразяването с твърда главня става по време на жътвата, когато семената минават през комбайна. Така може да се зарази цялото количество пшеница, като заразата я има в почти всяко зърно и повредите може да достигнат до 90 процента, с което се компрометира цялата реколта. Твърдата главня проявява очебийните си признаци едва след като растението прецъфти. От въздействието на паразита цялото растение придобива синьозелено оцветяване, което се запазва по-дълго и болното растение изостава в узряването си. Класовете на болните растения в повечето случаи са по-рехави, защото вретеното им е удължено. Осилите им са по-широко разперени, плевите по-отворени, зърната - издути и преди узряването - по-тъмнозелени от здравите зърна. При узряването цветът на зърната е кафяв и тогава може да бъде установен най-точно признакът, определящ твърдата главня. Зърната се поддават лесно на смачкване и от вътрешността им излиза черен прах. При стриване между пръстите този прах е мазен и издава неприятна миризма на развалена риба. Растенията, заразени с тази главня, остават по-ниски от здравите, образуват повече братя и се запазват по-дълго време зелени. Праховитата главня по пшеницата и ечемика може да нанесе повреди до 25 процента. Тя се разпространява по-рано от твърдата главня - по време на цъфтежа от заразено семе. Болните растения изкласяват по-рано. На външен вид се формира здраво зърно, но на следващата година от него не се развива клас - той е напълно разрушен. Разпространяването на болестта става на хармани. По време на изкласяването в болните пшеничени растения, нападнати от праховита главня, вместо класове от пазвата на последния лист се появяват образования, подобни на черни свещи. Цялото съдържание на класа с изключение на вретеното,е превърнатo в черна прашеста маса, покрита с тънка сивобяла ципа. Почти веднага след изкласяването ципата се пука и вместо класове остават черните, прашести, твърде очебийни образувания. След разпрашаване на спорите от класа остава само вретеното и тогава като че ли нападението от болестта се изгубва. Разстройството в обменните процеси на пшениченото растение от системната зараза с праховита главня е толкова голяма, че в заболелите растения се явява антоциан и те получават пурпурен отенък. При ечемика опасна е ленточната болест. Листата при това заболяване се нацепват и пряката повреда е върху листната маса. Растенията не могат да изхранят нормален клас. Ленточната болест започва да се развива още през есента. Заразяването става по време на жътвата и формирането на зърното. Спорите на гъбата остават между плевите и зърното и там се запазват. При братенето листата се нацепват и напролет растенията прогресивно загиват.