18-09-2007 г. Многогодишните тревно-бобови култури, отглеждани самостоятелно или като компоненти на тревните смески, могат да задоволят нуждите на животновъдството от високобелтъчен и богат на витамини обемист фураж. У нас люцерната е основната тревно-фуражна култура. Тя е растение, което осигурява най-много протеин от единица площ благодарение на симбиозата с азотфиксиращите бактерии, без да са необходими високи дози на азотно торене. Високото съдържание на протеин, витамини, минерални и пигментни вещества я правят отличен фураж за преживните животни. С големите си продуктивни възможности тя заема голям дял в задоволяването на нуждите на животновъдството от обемист фураж. Люцерната има много добре развита коренова система. Това я прави устойчива на засушаване и подходяща за борба с ерозията. Годишно дава 3-5 откоса, като добивът варира от 800 до 2500 кг/дка, а дълготрайността на посева достига 4-5 години. Понастоящем люцерната в България заема около 1 500 000 декара, а в близкото минало е заемала до 4 000 000 дка, от които около 300 000 дка за семепроизводство. Почвено-климатичните условия на страната позволяват допълнително разширяване на тези площи. Люцерната е подходяща както за зелено хранене, така и за приготвяне на сено, силаж и дехидрат. От друга страна, тя е един от най-добрите предшественици за почти всички зърнени култури, най-вече за царевицата и други технически култури, защото усвоявайки азота от въздуха, обогатява почвата и за периода на отглеждане възстановява почвеното плодородие, като се доближава до това на целината. Процесите по отглеждането и използването й се поддават изцяло на механизиране, което е предпоствка за извършването им в кратки срокове и получаването на продукция с ниска себестойност. От в. Гласът на фермера