Бременността при свинете продължава средно 114-115 дни (три месеца плюс три седмици, плюс три дни). Продължителността на бременността се изчислява от деня на последното покриване до деня на опрасването, като последният не се брои. По принцип при колкото по-добри условия на хранене и отглеждане на майката се развиват зародишите, толкова по-бързо се оформят и толкова по-къс е периодът на бременност.
Нормалните отклонения от средната продължителност на бременността, без съществени отрицателни последици за прасилото са в границите от 119 до 110 дни, а крайните отклонения - между 104 и 133 дни. При свинете майки с по-висока плодовитост бременността е по-кратка. През зимния период бременността е по-кратка, а през лятото по- продължителна. При първескините продължителността на бременността е с 0,62 дни по-дълга.
След оплождането на яйцеклетките в яйцепроводите започва усиленото им деление като зиготи. За 20-24 часа всяка от тях се дели двукратно на четири бластомери и в тази фаза попадат от яйцепроводите в маточните рога. В продължение на десетина дни всички зиготи се делят и преминават стадиите морула, бластула, гаструла, като през това време свободно плуват из маточните рога. След 12-ия ден след оплождането зародишните мехурчета влизат в контакт с лигавицата на маточните рога. При този контакт под въздействието на ензимни реакции се образува маточно мляко, което служи за изхранване на зародишите. След това започва процес на покриване, задържане и вгнездяване на зародишите към стените на матката. Този процес се нарича имплантация.
За разлика от другите животни при свинята ембрионите се прикрепват към маточния епител, без да потъват в плацентата, затова връзката между плодовете и матката са относително слаби. По тази причина е необходимо през първия месец след осеменяването животните да се отглеждат в индивидуални боксове. Така те се предпазват от аборти поради блъскането при груповото им хранене.
След имплантацията започва ембрионалният стадий. През него ускорено се образуват всички вътрешни органи, като още на 22-ия ден в зародишите може да се наблюдават уши, нос, виме, окосмяване. След образуване на всички органи следва стадият на фетус, който е крайният и продължава до опрасването. С този стадий започва усиленото нарастване на плодовете, осигурявани с хранителни вещества от плацентата, състояща се от три обвивки (амнион, алантойс и хорион) и множество кухини между тях, изпълнени с изключително богата на биологично активни вещества течност. В зависимост от развитието на теглото на фетусите, бременността на свинята се разделя на два периода. През първия период от заплождането до 70-ия ден се диференцират тъканите и органите на ембрионите и се увеличава теглото на матката и плацентата.
През втория период - от 70-ия ден до раждането се увеличават теглата на тъканите на развиващите се плодове. Първият признак за установяване на бременността е преустановяването на разгонването. Бременната свиня избягва нереза, става по-внимателна, предпочита да лежи, като си избира меко легло, уединява се и апетитът й се увеличава. Два месеца след заплождането се забелязва увеличаване на корема й, което с напредване на бременността става по-ясно. Към средата на третия месец вече може да се различи пълната със зародиши матка, като се поставят дланите на ръцете от двете страни на корема. Свинята става по-внимателна и предпазлива, което се забелязва особено ясно, когато е на пасището или на двора. Около три седмици преди раждането набъбват и млечните жлези и се оформят като две ивици по корема - оформят се и цицките. Две седмици преди опрасването вимето и цицките бързо нарастват и се зачервяват.
Към 90-ия ден от бременността визуално може да се забележи изменението на млечните жлези. В някои случаи бременността не протича нормално и свинята абортира, като изхвърля зародишите мъртви или нежизнеспособни. Понякога един или няколко зародиша умират и се задържат в майката, като се мацерират, мумифицират или загниват. При мацерирането меките части на зародиша се просмукват със серозна течност и се резорбират или изтичат. При мумифицирането зародишната течност се резорбира. Зародишните обвивки се отделят от стените на матката, соковете на тъканите също се резорбират и се получава кафяво-черно тяло, което се изхвърля навън при раждането на останалите нормално развили се и жизнеспособни прасета. В посочените случаи свинята майка почти не страда.
Смъртта на зародишите е придружена със слаби храносмилателни разстройства, които преминават почти незабелязано. Понякога отделни зародиши умират преди раждането и се задържат в матката. Възможно е през маточната шийка, която е започнала да се отваря, да проникнат микроорганизми и плодът да започне да гние. Образувалите се газове изпълват вътрешните кухини и подкожната съединителна тъкан. Животното се подува и е необходима лекарска помощ. Когато умрелите или станали нежизнеспособни зародиши се изхвърлят навън, свинята абортира. Абортът бива незаразен и от заразно естество. Трябва да се прави разлика с ембрионалната смъртност, което е загиване на зародишите в най-ранните стадии на бременността. В тези случаи зародишите не се изхвърлят навън и се нарича скрит аборт. При него се наблюдава повтаряне в разгонването след удължени интервали от 1,5 до 2 месеца.
Незаразният аборт се предизвиква при хранене с плесенясали, замръзнали фуражи, храни, които съдържат отровни алкалоиди (ръж, примесена с мораво рогче), топла каша, фуражи, които предизвикват подуване или разстройство. Предизвиква се също и от удари по гърба, кръстеца, блъскане в корема, лежане върху твърд или с голям наклон под, гонене и др. Абортът може да засегне част или всички зародиши и настъпва през всяко време, но най-често от втория месец до края на бременността. През първата половина на бременността той преминава без страдания от страна на свинята.
При аборт през втората половина на бременността половите органи набъбват и от тях изтича червено-кафява течност. След аборта свинята отслабва и е необходимо доста време, за да се възстанови телесното й състояние. Заразните аборти се предизвикват от заболяване от лептоспироза, бруцелоза и др. В такива случаи са задължителни бърза намеса на ветеринарните власти, пълна изолация и дезинфекция на помещенията. В някои случаи се наблюдава ранно раждане, т. е. свинята се опрасва 10-15 дни преди нормалния срок. Родените прасета са дребни, слаби, оскъдно покрити с косми и още непрогледнали добре, през първите дни не могат сами да намерят цицките и да сучат. При подходящи грижи от страна на стопанина част от рано родените прасета може да се отгледат и да завършат нормално растежа си. Причините за ранното раждане са същите както при незаразния аборт, само че са започнали да действат по-късно. Във връзка със заплождането и протичането на бременността при свинете се различават явленията суперфекондация и суперфетация.
При суперфекондацията (многобащината бременност) яйцеклетките от една и съща овулация на свинята се оплождат със сперматозоиди от различни нерези. Суперфетацията (добавъчната бременност) се проявява много рядко, когато свине, нормално опрасили известен брой здрави прасета, след 16-21 дни раждат допълнително нормално развити прасета. Обикновено прасетата от първото опрасване се развиват в единия маточен рог, а от второто опрасване - в другия. От в. Гласът на фермера
