Агрономическа характеристика на основните костилкови видове

31-07-2007 г. •Слива Овощен вид, който се отглежда рационално в полупланинските райони на страната. Способността на сливовото растение да понесе критични температури на въздуха до -300С през зимния период, я определя като студоустойчива, но по-опасни са повратните мразове в края на зимата. Затова за предпочитане са северните, североизточните и северозападните изложения и поради това че те са естествено овлажнени, което позволява да се отглежда при неполивни условия, въпреки че е влаголюбива овощна култура. Редица сортове са особено чувствителни на засушавания след прецъфтяването, когато се формира костилката. Развива се много добре на различни почви с близка до неутрална реакция и водопропусклива подпочва. Отглежда се успешно в месторастения с надморска височина до 600-700 м. По-големи на площ сливови градини могат да се създават на терени с максимален наклон 12-150 C. •Череша Дърветата понасят критични минимални температури на въздуха през зимния период до -240, -250С, а на цветовете до -20, - 30С. Късните пролетни мразове обикновено повреждат цветовете и завръзите. Цветовете на черешовите сортове остават неоплодени и окапват, ако по време на цъфтежа има валежи или температурите са ниски. Предпочита по-топлите места - южните склонове с добър въздушен дренаж, обикновено до 800-850 м надморска височина и до 16-180 наклон. Не се препоръчват и ниските равнини и особено затворените котловини, защото голяма е опасността от измръзване през зимата и рано пролетта. Съществува погрешно схващане, че черешата може да се отглежда на твърде сухи, бедни, песъчливи или каменисти, с плитък слой месторастения. Всъщност тя се развива много добре на песъчливо-глинести, богати, добре аерирани, слабо варовити, топли и умерено навлажнени почви. Неподходящи са тежките глинести и варовити почви с нива на подпочвените води под 2 м. Подходящи са склонове на припланинските райони и долините на непресъхващите реки, където се отглежда на сивите горски, канелено горски и алувиалните почви, а нивото на подпочвените води да е до 1,5-2,0 м от почвената повърхност. Светлолюбива култура и не понася засенчване. •Праскова По време на дълбокия покой цветните пъпки обикновено измръзват при температури под -200С през зимата. Успешно може да се отглежда до 600 м надморска височина. Дърветата се развиват върху най-добре дълбоки, леки топли, добре аерирани и плодородни почви - обикновено се отглежда върху алувиално-ливадни, канелено-горски и слабо до средно излужени черноземи. Неподходящи са тежките по механичен състав почви, преовлажнените и с високо съдържание на карбонати. Този овощен вид е светло- и топлолюбив и при засенчване клончетата във вътрешността на короната не успяват да узреят и измръзват. •Кайсия Кайсията също е топлолюбива и сухоустойчива култура (на второ място след бадема). По време на дълбокия покой през зимата цветните и пъпки издържат понижаване на температурите до минус 25-280С, но през принудителния покой чувствителността й бързо намалява, а ранният цъфтеж в райони с по-продължителни затопляния през зимата често е съпроводен с измръзвания на цветовете и завръзите. Развива се добре на дълбоки, леки, добре аерирани и проветриви почви. Най-подходящи са черноземните, сивите и канелените горски почви. Тя е сухоустойчив овощен вид, но реагира добре на напояване и не понася излишната почвена влага или близките подпочвени води. Изисква ниска атмосферна влажност.