09-09-2003 г.Кризата, обхванала зърнения пазар през изминалите седмици, продължава. Търговци и производители изчакват правителствената интервенция. Деблокирането на 100 000 тона пшеница и забраната за износ на зърно предвещават понижение на цените и раздвижване на пазара. Сделките с пшеница са замрели от 4 седмици, последната е била на цена от 201 за тон. Но дали натискът на правителството върху зърнопроизводителите ще даде очаквания резултат, респективно задържане цената на хляба, или ще доведе до поредната "суша" за българския фермер ще се разбере в следващите няколко седмици. Цената на зърното се покачва на световния пазар. През последните два месеца цената на житото на чикагската борса се е увеличила със 17 процента, а на парижката борса пшеницата се продава за 137 евро. Междувременно Световният съвет по зърното обяви, че производството е най-слабо от 1995 г. насам. Нормално е цената на зърното да остане висока и на нашия пазар. Това не означава, че цената на хляба ще стане 2 лева. Няма гаранции за поевтиняване на хляба дори зърното да поевтинее. Да си припомним , че през 1997 г. правителството наложи цена от 230 германски марки на пшеницата и въз основа на нея се оформи цената на хляба. През следващите години зърното падна до 130-140 лева на тон, но хлябът не стана по-евтин. Развръзката в спора между производители, търговци и правителството предстои. Днес се събира Консултативният съвет по зърното. Той ще оповести механизма, по който ще става продажбата на пшеница от резерва. Засега се знае, че той ще се основава на баланса на търсене и предлагане. Междувременно зам.-министърът на земеделието Бойко Боев обяви 17 септември за начало на първия търг на зърно от Държавния резерв.