Паленето на стърнището не намалява вредителите

27-06-2007 г. Твърденията, че с изгарянето на стърнището се унищожават причинителите на опасни болести на житните култури, на насекомни и ненасекомни неприятели, са силно преувеличени и в повечето случаи непотвърдени от сериозната разстителнозащитна наука. Някои учени действително са препоръчвали опожаряване на земеделски стопани, които отглеждаха житни култури след стърнищен предшественик. Но това важеше само за площи, предвидени като повторки или монокултура. При тези случаи, за да се постигне унищожаването на патогени, насекомни неприятели и плевелни семена, които прележават в стърнището или са плитко заровени в почвата, се е препоръчвало оставяне на високо стърнище, понякога с допълнително количество слама. С това се е целяло да се постигне пълно изгаряне на стърнището и постигане на температури, които да унищожат нежеланите вредители. Такъв подход изисква задължителни преджътвени изследвания на житните посеви на площите, на които ще се засяват повторки, за да се прецени от кои болести и неприятели са нападнати, къде се намират, в какъв стадий и дълбочина са в почвата, устойчиви ли са на огън и високи температури, и тогава да се пристъпи към опожаряване. За съжаление това не се прави. С получените разрешителни за определен посев се опожаряват поголовно всички стърнища, с криво направената сметка без кръчмар, а именно че се оре по-лесно, с малък разход на гориво, с голяма производителност на тракторите и некачествена оран, без да се дава сметка, че се унищожава почвеното плодородие, че хумусът намалява. Не по-маловажно е, че се подценява унищожаването на дивеч на полезна ентомофауна и най-вече на почвената микрофлора и дъждовните червеи, така необходими за почвеното плодородие, щети, които не се изчисляват, но се връщат като бумеранг срещу извършителите на опожаряването със страшна негативна сила. В близките години, когато добивът от слама имаше почти еквивалентна стойност с тази на полученото зърно от единица площ, когато тревогата на заводите преработващи сламата за производство на целулоза беше много голяма след внедряването на ниско стъблените сортове пшеница, когато в Добруджа се балираше цялото производство на слама и се транспортираше из страната за различни цели, никой не мислеше за опожаряване на сламата. Сега, когато в страната се ликвидира голямото животновъдство, когато земеделските производители се чудят какво да правят със сламата, някои зърнопроизводители решиха най-безотговорно да я изгарят. Вандалщина, която с нищо не може да се оправдае. Вярно е, че се хвърят много средства и труд за балиране, извозване и складиране на балите, че тя не може да се оползотвори и не всички стопани имат техника за нейното наситняване, за да бъде заорана, че не искат да дават пари за азотни торове, необходими за бързата минерализация на сламата. Големият въпрос е дали защото са бедни или не разбират нищо от модерно съвременно земеделие, дали защото не се замислят за почвеното плодородие, за огромните щети, които се причиняват на околната среда. Дребни сметки с големи негативни последствия, с които се нарушава естествената хармония в околната среда. Още по-голям е въпросът защо държавната власт беше колеблива и стоя дълги години настрана от този голям и тежък проблем на нашето земеделие.