Майските условия угнетиха културите

13-06-2007 г. През май агрометеорологичните условия бяха неблагоприятни за голяма част от земеделските култури. През първата половина на месеца, необичайно за сезона, задълбочилият се дефицит на почвена влага затормозяваше развитието на земеделските култури. Високите температури, достигнали на много места в Северна България до 33-34оС (Видин, Кнежа, В. Търново, Свищов, Русе, Силистра и др.), и недостигът на влага задържаха поникването и началните етапи от вегетацията на царевицата, слънчогледа и др. пролетници. При пшеницата и ечемика неблагоприятните агрометеорологични условия доведоха до скъсяване на междуфазните им периоди (цъфтеж, оплождане, наливане на зърното). Вследствие острия дефицит на почвена влага бе увеличен делът на преждевременно пожълтелите и изсъхнали зимни житни култури на места в Дунавската равнина (Бъзовец, Монтана, Враца, Кнежа, Плевен, Новачене и др.) и в Североизточна България (Силистра, Търговище, Разград, Суворово, Царев брод, Главиница). В агростанция Силистра бяха регистрирани повреди при 80% от есенните посеви. В тези райони височината на голяма част от зимните житни култури е под 50 см, а класовете - неозърнени и стерилни. Към средата на май, вследствие задълбочилата се пролетна суша, на много места в Дунавската равнина при пшеницата почвените влагозапаси в 50 см слой бяха напълно изчерпани. В агростанция Новачене влагозапасите, измерени при есенниците в 100 см почвен слой, бяха под 40 процента от ППВ (пределна полска влагоемност), стойности рядко отчитани в по-дълбоките почвени слоеве и през летния сезон. При пшеницата критичен, под 50 % от ППВ, бе общият воден запас в 50 см и 100 см почвени слоеве в Североизточна България (Силистра - 42% от ППВ, Разград - 48% от ППВ). За нормалното протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури през фазите изкласяване - цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на зърното, почвените влагозапаси трябва да бъдат над 70-75 % от ППВ. В средата на май част от посевите с пшеница в северозападната част на Дунавската равнина и в Горнотракийската низина встъпиха във фаза млечна зрелост (виж. пр. карта). В края на второто и през третото десетдневие на месеца настъпи рязка промяна в агрометеорологичните условия. Падналите повсеместни, значителните по количество валежи надхвърлиха на места в Западна и Южна България (София -153 л/м2, Пловдив - 128 л/м2, Пазарджик - 114 л/м2, Казанлък - 103 л/м2, Кърджали - 162 л/м2) над 2 пъти месечната норма, бяха твърде закъснели за голяма част от есенните посеви, но дадоха шанс за възстановяване на царевицата, слънчогледа и др. пролетни култури. През третото десетдневие на май вследствие рязко увеличилите се почвени влагозапаси царевицата, слънчогледа и др. пролетни култури увеличиха вегетативната си биомаса. В края на май при слънчогледа на места в Южна България бе наблюдавано начало на образуване на съцветие. До края на месеца, с изключение на посевите във високите полета, при пшеницата протичаше фаза млечна зрелост. Ечемикът на места в Южна България встъпи във восъчна зрелост.