В нашата страна все повече се наблюдава интерес към отглеждането на пуйки както в големите ферми, така и в дребните лични стопанства. Снабдяването с еднодневни пуйчета е все по-трудно поради две основни причини. Първо, бяха ликвидирани пуйчите стада в държавните и кооперативните стопанства. Второ, от Америка, предимно от Латинска Америка, се внасят у нас значителни количества пуешко месо за преработване в пуешки деликатеси или за продажба в търговската мрежа. След влизането ни в ЕС вносът на меса от държави извън съюза се намали значително поради налаганите по-високи вносни мита. Това дава възможност у нас да се възроди отново развъждането на пуйки и създаването на високопродуктивни елитни стада. Интересът към пуйките започва още от началото на 20-ото столетие в Северна Америка, Великобритания, Франция, Германия и други страни.
За много страни и за различните вероизповедания пуешкото месо по време на някои традиционни празници е като свинското у нас. С развитието на науката за хранене и на диетологията все повече се препоръчва консумацията на по-постните птичи меса и преди всичко на пуешкото. Началото на съвременната селекционна дейност беше поставено в периода между Първата и Втората световна война. Създадоха се нови породи, линии и типове пуйки с добри месодайни качества. В резултат на това след Втората световна война придобиха известност нови хибриди пуйки, които изместиха от пазара старите породи. Тези хибриди имат ценни стопански качества - растат по-бързо и натрупват повече месо в областта на гърдите и бутовете в сравнение със старите породи.
Сега в промишленото пуйковъдство се използват различни хибриди, класифицирани в три основни типа - тип с малко тяло - мини; тип със средно тяло - миди, и тип с голямо тяло - макси. В САЩ и Канада като пуйки с малко тяло се определят птиците с тегло 3-4 кг, със средно тяло - 4-6 кг, и с голямо тяло - до 12-16 кг. В Англия се смята, че рентабилността е добра, когато кланичното тегло на пуйките с малко тяло е 2,3-3,6 кг, със средно тяло - 3,6-4 кг и с голямо тяло - до 15-16 кг според пола на птицата. Пуйките притежават голяма интензивност (скорост) на растеж. Наблюдават се 3-4 периода на растеж в зависимост от възрастта. Растежът е най-интензивен през първите 3-4 седмици след излюпването. След това кривата на растеж преминава в по-ниска степен. Интервалът от време от няколко дни, в който скоростта на растеж преминава в по-ниска степен, се определя като разделна точка на периода. Смяната на периодите на растеж се свързва с някои физиологични процеси в организма - смяната перата (линеене), полово узряване и други.
Пуйките оползотворяват много добре предоставяните им фуражи. През първите 3-4 седмици 1 кг прираст се достига с 1,8 кг комбиниран фураж; до 12-14-седмична възраст - с 2,2-2,4 кг, и на 20-24-седмична възраст - до 4,2 кг. Женските индивиди достигат крайното си живо тегло по-бързо от мъжките. Една пуйка от среден тип може на 18-седмична възраст да достигне 5,5-6 кг или 80 на сто от теглото в зряла възраст. Пуяците на същата възраст достигат около 9 кг, или 45-50 на сто от зрялата си възраст. Способността на пуйките да натрупват месо в областта на бутовете и гърдите се смята като най-добрия показател за стопанската стойност на даден хибрид. При добрите хибриди при заготовка за грил теглото на гърдите и бутовете е 65-70 на сто.
Способността за натрупване на месо е генетичен белег, който се предава от бащините линии на поколенията. Разликата в живото тегло между мъжките и женските пуйки е незначителна в най-младата им възраст. При възрастните обаче теглото на пуяците може да надвишава това на пуйките от 30 до 50 на сто. При някои породи и хибриди натрупването на жива маса продължава (15-20 на сто) и през втората година. Освен способността да натрупват месо селекцията е насочена и към подобряване на качеството на пуешкото месо. Държи се сметка за дебелината и нежността на мускулните влакна и на количеството на отложената мазнина между мускулните снопчета, с което се подобряват и вкусовите качества на месото. Много стопани се интересуват и от носливостта на пуйките. Съвременните подобрени породи снасят от 50 до 100 яйца годишно. Създадени са линии с по-висока носливост - около 180 и повече яйца.
