Риголвайте мястото за ново лозе

20-08-2003 г.На нериголвано място лозе не се сади, защото бързо загива. Много лозари често забравят тази доказана в практиката истина и то не от незнание или нехайство, а за да направят икономия на труд и средства. Тази икономия обаче води до скъсяване на живота на лозите, забавя се встъпването им в плододаване и добивите са ниски. През първите една до три години лозите първо развиват кореновата си система, която осигурява по-добро развитие на надземните й органи. За да се осигурят подходящи условия за такова развитие, почвата трябва да бъде подготвена предварително на голяма дълбочина - 60-70 до 100 см. Това се постига чрез риголване, при което почвените пластове се обръщат - горният - отдолу, а долният - отгоре. С това обръщане се цели подобряването на механичния и химичния състав на почвата на по-голяма дълбочина, при което лозите развиват мощна коренова система още през първата година. С риголването се подобрява аерацията (въздушният режим) на почвата, нейната по-добра влагоемност, усилват се биохимичните процеси, като се засилва жизнената дейност на микрофлората - почвените микроорганизми превръщат азота от органичните материали в нитрати, които се удвояват по-лесно от лозите. Установено е, че от два парцела, единият нериголван, другият - риголван, са получени съвсем различни резултати. Лозите от риголвания парцел са се развили още през първата година много буйно и на втората и третата година са получени добиви до 1000 кг от декар, докато от нериголвания лозите са се развили слабо и са встъпили в плододаване едва на 4-ата-5-ата година. Проучванията са показали, че вследствие на риголването влагоемността на почвата е нараснала от 26 на сто на 30 на сто, аерацията се е увеличила от 30 на 37 на сто, съдържанието на хумус е нараснало от 1,5 на 3,5 на сто, нитратите са се повишили от 1,5 мг на 12 мг на 100 г суха почва, при това активирането на микрофлората се е повишило значително на дълбочина 40-50 см. Тези изменения във физичните и химичните свойства на почвата обуславят интензивно нарастване на кореновата система и по-специално на хранещите корени на по-голяма дълбочина. От друга страна, заравянето на плевелните семена на голяма дълбочина осигурява поддържането на почвата чиста от плевели през първите години. Лозите са понесли по-добре периодичните летни засушавания. За подобряване на почвеното плодородие се препоръчва преди риголването мястото да се натори с органични и минерални торове. На по-богатите почви се внасят само минерални торове - 150-200 кг суперфосфат и 100-120 кг калиев тор. На по-бедните на хумус почви се внасят 2 т оборски тор, 100-150 кг суперфосфат и 40-50 кг калиев тор на декар. На леките песъчливи почви се внасят 3-4 тона оборски тор и минерални торове, както при по-бедните почви. При есенното засаждане на лозето риголването трябва да се извърши през лятото - до края на август, а при пролетното - през есента, до края на декември. В миналото риголването се е извършвало с риголвачен плуг, теглен от добитък, или манежно с макари, манежно върху релси. По-късно то започва да се прави с риголвачен плуг, прикрепен към по-мощен трактор. При засаждане на единични лози се изкопават ръчно по-големи дупки. При по-малки площи риголването също се извършва ръчно. (от в. Фермер новият)