Ще го имаме ли пиперо?

Миналата седмица в Института по градинарство и консерви край Пловдив амбициозната асоциация "Български пипер" (АБП)и Националният център по аграрни науки организираха Открит ден на пипера. Целта бе производството и науката да се срещнат най-накрая някъде по лехите и да утвърдят производителите ни като фигури на вътрешния и световния пазар, докато съвсем не сме изритани от игрището. Защото години наред пиперопроизводителите ни си набавят семената от собствения двор, от сбрани от някои си фирми семки в двора на консервните фабрики, от Сърбия и т.н. и са забравили, че имахме институт с традиция, опит и за завист в Европа. А нашата прословута Куртовска капия, която е най-търсена по света заради незаменимите качества за преработка, се лута в търговско-пазарно небитие и не можем по света да докажем, че точно нея продаваме, когато ни я искат. В същото време, както твърди проф. Христо Стоянов, тя отпреди 25 години е пренесена в Турция и регистрирана под името Ялова. Затова държавата ни трябва да започне да помага на това производство. Пъзелът малко се позапълни... Зам.-министър Бойко Боев дойде в Пловдив да декларира, че научният институт с помощ от държавата, но и със своя огромна инициатива трябва да стане водещ в това производство. Ако тази база, която имате, я вземе частна фирма, ще направи чудеса, чухме го да споделя пред научните работници. Ако тръгнем от производството според секретаря на асоциация "Български пипер" Георги Василев, картината на пипера за тази година се е очертала. Има огромен интерес, засети са 25-35 на сто повече от миналата година. И много нови производители са заложили на него, защото са изгорели с пшеница и домати. Това пък води до опасенията, че може да направят така, че от културата това лято да не се печели много. (Продължение от стр. 1) Очаква се да бъдат набрани 220-230 хил. т. от 210-215 хил. дка. Ще има от всички български капии, но Куртовската ще е най-много, следвана от турски капии и сръбски сортове. Жестоко разминаване очакват някои между производителите и консуматорите в лицето на фабрики и търговци. Вторите ще искат Куртовска капия, първите ще дават други сортове, които "пускат" повече от декар. Внимание, има болести... И тук викат на помощ държавата, защото не могат да преборят сами например столбура. Като основен проблем се очертава и нощенката. Производителите твърдят, че не знаят точно кога и с колко да пръскат, фитосанитарният контрол по отношение на заболяването не е на място, казват те. След нея идва столбурът, започва да се проявява, предупреждават се един друг. Това е нещо, с което държавата трябва да се пребори, защото ако на нивата ти съсед е една мера, спасение няма, казва Георги Василев. Според него се оказало, че стопани, пръскали случайно и през седмица, наскоро успели да елиминират сами и без да знаят как неприятеля. Ще има наплив за субсидии и чисти сортове За автентичност ще изложим няколко мнения, в които е есенцията на проблемите ни и на очакванията. Георги Василев, секретар на АБП: "Тази година нашите хора, желаещи субсидиите на фонд "Земеделие", ще са много. И по САПАРД ще наводним с проекти за техника, да знаят. Асоциацията ни обаче смята, че задължително голяма част от средствата, дори 50 процента, трябва да се прехвърлят като субсидии за семепроизводството и селекцията. Защото, ако още малко няма кой да произвежда качествени и чисти семена и да гарантира с името си за тях, изпускаме влака." Зам.-министър Бойко Боев: "Най-важната тема е изчистване на сортовата чистота на Куртовската капия. И това вече трябва да стане, защото законът най-накрая казва, че трябва да имаш образование, материална база и опит, за да правиш семена. А не с една подадена молба да продаваш интелектуален продукт." Стефка Недялкова, която дълги години е правила сортоподдържане в ИЗК "Марица": "Сега произвеждам семена и ги предлагам, работя на ниво сортоподдържане. Отивам при стопаните да видя какво става със сорта. Българската селекция на пипера е най-добрата, но бе занемарена в последните години. Проблем номер 1 за нас е да се прави качествено семепроизводство и то да подава чисти сортове, това е. Куртовската капия я искат много западни партньори, но искат и подписан договор, че точно този сорт им се продава, а няма кой са подпише такова нещо. Жалко е! Много от производителите ни я продават смесена с други сортове. Това е проблемът." Веселка Тошкина, управител на "Ивесто", вносител на унгарски и турски пипери: "Няма нищо лошо да го има разнообразието на пазара. Бих продавала и българска Куртовска капия, при условие че има чист сорт, добро качество и не така подло ниска цена. Чуждите фирми не са заплаха за Куртовската капия, но на базата на нея да се създаде хибриден сорт. Познавам унгарски селекционер, учил у нас, направил на база на Куртовска капия хибрид, който е продал на холандска фирма. Да направи това нашата наука, за да изпревари някоя чужда фирма. Очакванията за пазара и цените Ударът с турския пипер, наводнил нашите фабрики от миналата година, още се помни и за съжаление ще държи влага на нашите производители и тази година. У нас влязоха през 2002 г. 60 000-80 000 тона пипер оттам за преработка, защото цената му беше безумно ниска. Тези количества още владеят пазарите и държат пълни складовете на преработвателите. Затова прогнозата на АБП е, че при липса на договорни отношения за реализация някои от производителите ни може да имат проблеми. Разчитайте на договори или на сериозно регламентирани вече отношения с купувачи, казват оттам. Цените ли? Засега не се казват, но се досещаме за тях. Общо взето, се очертават към по-ниските по още няколко причини. На първо място е тази, че фабриките кътат залежала продукция от лани, когато купиха турски пиперки по 7 ст./кг на фона на нашите с цена 45 ст./кг. Прогнозата е, че ще купуват, но по-мъничко и доста внимателно, защото не са на истински зор. Очаква се производителите да бъдат притиснати до стената и заради повечето заложили на пипер, което ще сваля цените. На 3 септември ще се постигнат първите договорености с търговци и преработватели - не изпускайте тази дата, тогава е националната среща договаряне на Хасковски минерални бани, където заводи, купувачи и фермери ще си поговорят какви цени да постигнат. А защо турската капия измести нашата? Да, колкото и болно да звучи, миналата година турската капия измести българската от световния пазар, признава Георги Василев. Обяснението му е, че това не е с фатални последици, но е факт. Защо? Турция през миналата година е произвела от 3 до 5 пъти повече, отколкото е произвеждала предишни години. След големия наплив на продукция цената на турските пипери стигнала до 7 ст./кг при наша по същото време над 45 ст./кг.Естествено беше, че за нашите пипери ще има място чак след като се продадат турските. За тази година се предполага, че съседите ще бъдат по-внимателни с производството, засели са всъщност по-малко площи. И българската цена ще е по-атрактивна за преработвателите от турската, което не е много радващо за фермерите. Колко е изгубил турският фермер лани! Група на АБП и наши производители посети доста турски производители, за да се запознае с производството на пипер и механизмите. Стопаните споделили, че миналата година от от 50 дка пипер масово са изгубили по 10 000 долара. На въпроса кой е виновен за това - държавата ли, преработвателите ли, турските фермери масово отговаря ли - ние, защото при договор с фабриката за 5 дка, сме засадили 50 декара. В България обаче нито ги имаме тези пари, които са изгубили турските колеги, нито можем да ги изгубим, казват в АБП. Затова трябва да седнем и да се решим проблемите - те са със сортовете, субсидиите, договарянето, въвеждането на ред и норми. Иначе за трайно изместване на Куртовската капия не може да се говори, но е време да се поговори за това, че имаме вълшебна земя и производители, които трябва да имат и наука и държава. (от в. Фермер новият)