25-04-2007 г. Източният мак не е взискателен и е сухоустойчив и студоустойчив. Под снега издържа на студове до – 40 градуса. Много добре расте на богати, водопропускливи почви на слънчеви участъци. Много важно е, през пролетта да не се застоява водата след топене на снеговете, тъй като корените загниват. През лятото се нуждаят от редовно, но не прекомерно поливане. На едно и също място може да расте много години. Кореновата му система е вретеновидна и при пресаждане трябва внимателно да се изкопае с корена, достигащ на дълбочина до половин метър. Разрасналите се храсти по време на цъфтеж достигат 1 м в диаметър и трябва да се засаждат не по-близо от 60-80 см. един от друг. Някои от по-високите сортове се нуждаят от привързване. След пълното отмиране на надземната част, трябва да се отреже. От вредители и болести тези растения на страдат. Маковете се размножават със семена (през зимата в студени оранжерии или на пролет, след преминаване на студовете - на открито), също чрез деление на храстите и чрез коренови резници – рано на пролет или през есента, когато отново започват да израстват младите листа. Резниците се режат с дължина по 5 см и се засаждат в пясък вертикално или хоризонтално. На следващата година след пресаждане обикновено растенията цъфтят лошо или въобще не цъфтят. Маковете се засаждат по единично или заедно с други растения в миксбордовете, но не най-отпред, тъй като след прецъфтяване листата пожълтяват и отпадат. Компактните и ниски сортове са добри за калдаръми и рокарии. Маковете се комбинират с такива растения, които ги закриват след отмиране на наземната част – от многогодишни като гипсофила, ливадно мушкато, от едногодишни - декоративен тютюн, аргирантум, остеоспермум, лупин и др.