Вирусни инфекции, сходни със СПИН по котките и маймуните

24-04-2007 г. След откринавето на причинителя на Придобития Имунодефицитен Синдром /СПИН/ от Люк Монтание и Роберт Гало, през1987 год. ветеринарният вирусолог Педерсен се натъкна на тежко заболяване в един котешки приют в Калифорния, характеризиращо се със слабеене сред възрастните котки, отпадналост, силно потискане на имунната система и вторични инфекции , които водят до смърт. И Педерсен успя да изолира вирус, много близък до вируса на спина, принадлежащ към рода Ленти /бавни/ вируси. Първоначално това откритие предизвика сензация, защото веднага изникна допускането, че котките са основният източник на спин. По -късно това допускане бе категорично опровергано, но изследванията върху котешкия спин продължиха интензивно като разкриха много факти от разпространението, начините на заразяване, патогенезата и свойствата на лентивирусите. Многобройни серологични изследвания показаха, че Фелинният имунодефицитен вирус /ФИВ / е разпространен неочаквано широко сред членовете на семейството Котки / Felidae /, но доста неравномерно. От изследваните 35 вида котки 27 са се оказали положителни за ФИВ. Така африканските лъвове в Серенгети са били заразни 100 на сто. Същият процент показват пумите от Уайоминг. Но лъвовете в Намибия са били поголовно негативни, а пумите от Монтана и Флорида са били инфектирани около 20 на сто. Инфекцията е била разпространена също географски неравномерно сред леопарди, оцелоти и дори сред хиени. Заразени са били предимно мъжки животни, а в слюнката им е бил открит вирусът, което говори, че инфекцията се е предавала чрез взаимните хапания. Вирусите, изолирани от различните видове котки, са имали различни генетични отклонения и допълнителни гени. Интересно е,че повечето от животните са показвали безсимптомни инфекции. Изследванията върху Маймунския имунодефицитен вирус /СИВ/ показват, че той е неравномерно разпространен между различните видове маймуни. Сред човекоподобните маймуни той е доказан само сред шимпанзетата и то в сравнително нисък процент - 10 - 15 на сто. Геномите на вирусите, които циркулират между многобройните видове маймуни се отличават с много отклонения и вариации. Досега са доказани около 35 геномни варианта. Щамовете вируси изолирани от шимпанзета, са били много близки до човешките щамове ХИВ, а шимпанзета, заразени експериментално с човешки щамове, са се оказали силно чуствителни и са заболяли. Това показва, че спинът вероятно има маймунски произход, а не е продукт на генно инжинерна диверсия, каквито хипотези имаше преди години. Горилите от различни географски райони обаче са се оказали напълно негативни. Многобройните малки маймунски видове - павиани, мандрили, макаци, / Cercopithecus / и др. неочаквано се оказали силно инфектирани. Сред тях циркулират щамове, които показват значителни генетични различия в сравнение с ХИВ. Широкото проучване на лентивирусните инфекции сред Фелидите и маймуните извършено от американските изследователи Woude и Apetrei през 2006 год. ни дава възможност да сравним особеностите в епизоотологията и патогенезата при тези видове с особеностите и проявите на тези инфекции при домашните животни - Меди- Висна, инфекциозна анемия по конете, имуносупресивната инфекция по котките, както и със спина по хората и да ги използваме в борбата срещу тези инфекции. Защото борбата срещу лентивирусните инфекции и особено срещу Спина не е особено задоволителна. Имаме основания да предполагаме, че у нас ФИВ е доста разпространен сред котките, защото поне в София се срещат в мазетата възрастни котараци със сходни клинични симптоми - слабеене и редица вторични инфекции. В САЩ вече се предлага и ваксина срещу ФИВ, но у нас дори не са внедрени диагностични методи срещу тази инфекция. Препоръчвамае кастрация на свободно живеещите котараци и евентуална ваксинация на групово отглежданите котки. Но преди това се налага въвеждане на специфични диагностични методи. От в. Фермер