Бъдещето е на големите ферми и земеделски стопанства

02-04-2007 г. - Господин Кацарев, представете визитната картичка на вашата ферма. - Заедно с моя съдружник, също агроном, преди няколко години създадохме фермата в известното ловешко село Къкрина. Наехме почти цялото землище на селото - около 7000 декара земя, което обработваме. Тази година, например, сме засели 4200 декара с хлебна пшеница, останалите декари са с фуражни култури, основно царевица, люцерна и ечемик за храна на животните. В кравефермата ни „живеят” около 300 животни – крави и юници. Но преди време внесохме от Дания и Холандия 213 бременни юници от високомлечни породи. В нашата ферма нямаме животни от местни породи, всичко е вносно. Имаме договор с известната млекопреработвателна фирма „Данон”, която изкупува цялото произведено от фермата мляко. Фермата ни е разположена на площ от 30 декара и е напълно оградена, така че нито животни, нито външни хора, без ние да сме уведомени, могат да влязат в нея. - Няма що, впечатляваща визитна картичка. Това е наистина много нещо, но как съумявате да се справите с управлението и производството на мляко в такава голяма за нашите мащаби ферма? - Нашата ферма е нещо като модел за ферми в нашите условия. Имам предвид това, че ферми с около 300-400 животни са оптимални за нашата страна. Вероятно по-големите животновъдни стопанства ще създадат доста проблеми на стопаните си, главно от финансова гледна точка. Наели сме земята за 10 години, като сме поели ангажимент да се грижим за нея в пълния смисъл на думата. Ние сме с агрономическо образование и знаем как трябва да се пази. - Любопитно е колко души работят във фермата, които са ряко ангажирани с отглеждането на животните и обработването на земята? - В момента 16 души работят на трудови договори във фермата, в това число и трактористите. Във фермата денонощно има хора, които се грижат за животните. А и охраната ни никак не е малка – все пак планинско село е Къкрина, а кражбите не са изключени. има Кравите са настанени в обори. - Отговаря ли напълно фермата на всички изисквания на европейския стандарт? - Сградите, в които са настанени животните и доилните зали са всъщност стари помещения, но напълно модернизирани и обновени. В тях ма ток, течаща вода, канализация и т.н. Оборудването в доилните зали е от шведската фирма „Дивавал” и е абсолютно ново, нямаме дори и едно кранче втора употреба. Цялата инсталация струва 130 000 евро. Много сме доволни от качеството на шведите, мисля, че тя е една от най-добрите световни фирми за съвременна техника в млекопроизводството. -Коя е категорията, която е отбелязана във вашия лиценз? -Естествено - първа категория. На 13 октомври миналата година бяхме посетени от мисия директно от Брюксел. Гостите прегледаха абсолютно цялата ферма, както се казва, надникнаха дори и в ъгълчетата, но всичко мина перфектно. Европейските експерти нямаха никакви забележки, което е идно добра атестация за фермата ни и за нашата работа. - Чакате ли ново посещение на експерти от земеделската комисия на Европейския съюз? - Това е божа работа, не мога да кажа, но ние сме готови да ги посрещнем и да им предложим да изпият чаша великолепно българско екологично чисто мляко. Но те са добре дошли винаги, ние не крием нищо от никого. - Питам ви, защото вече има прецедент в страната, когато на ферми, получили лиценз, се прави инцидентна проверка и се предявяват нови изискания. - Аз не се притеснявам от подобни проверки, ако пожелаят, нека заповядат. Не изключвам подобни посещения, защото това им е работата на специалистите от тази комисия. Ние поддържаме високо равнище на хигиената на производството на мляко, а това е най-важният елемент в този бранш. Освен това фирмата, която изкупува млякото ни – „Данон”, също е известна в нашите среди и тя не би допуснала да се компрометира името й с мляко, което не отговаря на поставените изисквания. Произведеното мляко съхраняваме в два танка, всеки един от по 5 хиляди литра вместимост. Млякото се съхранява в тях до два дни и след това се извозва от фирмата до млекопреработвателните предприятия. „Данон” дава добра цена на млякото ни, поне на този етап тя е задоволителна и стимулираща. - Фермата, освен че произвежда мляко, произвежда и … животни. Какви идеи имате по отношение тяхното бъдеще? - Имаме 224 дойни животни. Мъжките телета отглеждаме до известна възраст и ги продаваме. С добив на месо не се занимаваме. След време обаче ще продаваме и юници, когато стадото се увеличи повече, отколкото са нашите възможности. Вносните животни са доста скъпи – една крава от Дания или Холандия докарана в България струва 1520 евро без ДДС. Ние още не сме продавали, но един ден ще бъде предимство да се купи юница от нашата ферма, защото животните са аклиматизирани, свикнали са с климатичните особености, имат и лиценз в страната. Това са наистина елитни животни и при всички случаи ще е по-добре да се купи юница от България, вместо да се кара от толкова далеч. - Каква е квотата ви за добив на мляко? - 530 тона, но е малко за нас и ще подадем молба за допълнителни количества от резерва. За нас е ясно всичко, което би следвало, ако не изпълним квотата или пък ако я надхвърлим без да имаме разрешение. Знам какви са санкциите, така че трябва да си направим добре сметката. Но действителните възможности на фермата ни са доста по-големи, затова имаме куража да поискаме увеличаване на утвърдената ни квота. - Не изпитвате ли трудности при обработване на земята. С каква техника разполагате? - Ние произвеждаме сами храната за животните, затова сме наели и толкова голямо количества обработваема земя. Досега, вече близо две години, не се е наложило да купуваме зърно.Основната храна, която даваме на животните е концентриран фураж с високи хранителни качества. Имаме един трактор, с който орем земята, но не е достатъчен, затова още тази година може да се наложи да купим още поне един. Имаме и необходимия прикачен инвентар, ремарке, с което захранваме животните в помещенията. Жънем с нает под наем комбайн и това ни удовлетворява засега. Наши работници обслужват техниката, това са монтьори, които добре се справят със задълженията си. Нашето желание е да не сме зависими от никакви странични фактори, когато вършим нашата основна работа – да произвеждаме качествено и екологично чисто мляко. Разговора води Симеон Даневски