За или против ваксинациите на животните

20-03-2007 г. През последните години сред обществеността циркулират все по-настойчиво мнения и слухове за забрана на ваксинациите на животните, особено при влизането ни в Европейския съюз. Повод за това е забраната на ЕС за ваксинации против чумата по свинете, шапа и някои ензоотични инфекции. От друга страна, много ваксинопроизводителни компании предлагат сгъстени поголовни ваксинации на животните или пък подменянето им с антибиотикопрофилактика. Къде е истината? Въпросът не може да се реши еднозначно, тъй като през последните десетилетия проучванията върху проблемите на имунопрофилактиката достигнаха и разкриха дълбоки детайли, които трябва да се познават от ветеринарните лекари, за да могат те да провеждат истинска и ефективна профилактика. Да разгледаме предварително възможностите на антибиотикопрофилактиката. Преди десетилетия тя получи голяма популярност и бе рекламирана от търговските фирми, тъй като показа значителна ефективност при масови акутни инфекциозни заболявания в промишленото животновъдство. Но постепенно ентусиазмът от приложението й затихна, тъй като се видя, че действа само за кратко време. Освен това тя се оказа активна само срещу бактериални инфекции, и то временно, защото популациите на етиологичните агенти бързо ставаха резистентни поради необикновената си генетична изменчивост. Поради стимулирането на силно резистентни бактериални отродия, които застрашаваха и хората - консуматори на животински продукти, антибиотикопрофилактиката бе силно ограничена, дори в много случаи забранена. Ваксинацията всъщност е изкуствено възпроизвеждане на естествено протичащите инфекции, които неминуемо водят до развитие на активен постинфекциозен имунитет. Несъмнено ваксинационният процес имитира естествения, исторически развилия се в течение на еволюцията механизъм на защита на гръбначните животни срещу невъобразимия порой от инфекциозни агенти. Емпиричното откриване на имунопрофилактиката, а след това потвърдено научно от Дженер, Пастьор, Беринг и стотици техни последователи, е несъмнено най-великото постижение на нашата епоха, защото то спаси милиони хора и животни и даде оръжие на човечеството срещу една страшна заплаха. Но ваксинациите не дават всякога положителен ефект. Многогодишният опит показа и някои отрицателни резултати. Нека предварително посочим по-фрапантни случаи на негативен или нежелан постваксинационен ефект. •При ваксинацията на наскоро родени подрастващи животни тя се потиска напълно или частично от няколко фактора: от нивото на майчините противотела, от евентуалното наличие на интерферони, следствие на скорошни инфекции, и от евентуалното наличие на кортикотропни хормони, следствие на стресови състояния. Потискащият ефект на майчините противотела зависи от тяхното ниво, което намалява постепенно след раждането. Колкото по-късно се ваксинира подрастващото животно, толкова по-ефективна ще е ваксинацията. Но в същото време нараства бързо и рискът от заразяване на това животно. Ветеринарният лекар трябва да се съобразява с тези две противостоящи тенденции и съобразно с това да направи ваксинацията. •Обикновено фирмите производителки препоръчват схеми и срокове на ваксинация въз основа на единствен критерий - възрастта на животните. Но в различните технологии на промишленото отглеждане тези срокове не съвпадат с етапите на отглеждане и честите ваксинации предизвикват не положителен ефект, а повишена заболеваемост. Сляпата ваксинация на телета от много ферми в общи обори веднага след събирането им предизвиква висока заболеваемост, защото тя съвпада със силното стресово състояние на телетата и екзалтираната циркулация на инфекциозни агенти помежду им. Така в Америка се разпространи тежкото заболяване Sheeping Fever. Ето защо ваксинирането на телетата трябва да се извършва най-малко 10-15 дни преди тяхното събиране.