16-03-2007 г. Голяма част от любителите – овощари не винаги обръщат подобаващо внимание на този въпрос, а той е от решаващо значение за бъдещето на всяко дърво.Това най-често се практикува в опити да се присади ябълка на круша или обратно. Когато не са спазени елементарните изисквания резултатите могат да бъдат печални. Преди всичко трябва да познаваме не само биологията на дърветата, но малко и науката систематика. Там всички растения са групирани по своите ботанически признаци на семейства, родове, а те на свой ред – на видове и сортове. Много дървесно плодови култури (ябълки, круши, рябина или калина, глог, кайсия, вишна, слива и др.) се отнасят към едно семейство – розоцветни. Но тук влизат и много храстовидни, като шипката, и даже тревисти растения като ягодите. Родовете растения включват култури, най-много сходни по биологични признаци, но във всеки от тях – има десетки различаващи се по между си видове. Отдавна е забелязано, че при най-внимателното и безгрешно изпълнение на присаждането, то не винаги се получава между растенията, отнасящи се към различни родове, заради физиологическите различия между тях. Причините за това явление и до сега точно не са установени. Сред тях се споменават различия в анатомическия строеж на тъканите на клетката, биологическия им състав, темповете на растеж на подложката и калема и т. н. Всички причини са дискусионни, спорни, но факта за несъвместимостта си остава неприложим. Като следствие от несъвместимостта се получават нездрави сраствания на дървесината на компонентите за ашладисване, въглеводородно гладуване на корените, намаляване на студоустойчивостта и в крайна сметка – гибел на растенията. Така ябълката и крушата отначало изглеждат напълно здрави, сраснали една за друга, но съюзът им с редки изключения е нетраен. Рано или късно ще се случи разкъсване на тези култури една от друга, като счупвания, изсъхвания, измръзвания и т. н. Несъвместимостта може да има забавен характер, но като правило се съпровожда от редица визуални признаци, които трябва да се знаят. Образуване на удебеляване над мястото на присаждане или забележимо надебеляване на калема по отношение на подложката. Набраздяването на кората за заглаждане на разликата в този случай не помага. Настъпва преждевременна промяна в цвета на листата(лятно пожълтяване, почервеняване), която рязко изпъква на фона на още зелените дървета. По-бързо става залагането на цветните пъпки, до като прирастът е слаб или въобще липсва. Плодовете са дребни, узряват по-рано, но и окапват. Растението като цяло е хилаво, филизите - тънки, а най-често в мястото на присаждане дървото се пречупва. Затова и не струва ли си да се правят подобни, неродствени присаждания на круши за ускоряване на плододаването. Сега са създадени много бързо плододаващи сортове, започващи да раждат на 3-4 годишна възраст на обикновена крушова подложка, където няма проблеми с несъвместимостта.