Лупината - отглеждана в миналото, перспективна в настоящето

13-03-2007 г. В България лупината е пренесена вероятно в края на ХIХ в. Различаваме жълта лупина, синя лупина, бяла лупина, многогодишна лупина и изменчива лупина. У нас най-благоприятни условия за развитие има за бялата лупина (Lupinus albus L), която се е отглеждала от стопаните за фураж в недалечното минало. Тя е и най-старата от лупините като културно растение. Лупината е сред културите, които са обект на безвъзмездна финансова помощ съгласно специалната наредба на МЗГ за развитието на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда. Кое е ценното в нея? Най-голямо значение лупината има като растение за зелено торене, като в това отношение превъзхожда всички останали бобови растения. Отглежда се и заради семената, които се използват за храна на добитъка, като суровина за промишлеността или за зелена маса, която при безалкалоидните сортове е много ценен фураж. Семената на обикновената лупина съдържат доста голямо количество горчиви и отровни вещества, предимно алкалоиди, така че може да се употребяват за храна на добитъка само след като се обезгорчат. Вече в световен мащаб има интерес към отглеждането на бяла безалкалоидна лупина. Създадени са безалкалоидни и нискоалкалоидни сортове като Киевски мутант, Ултра, Ристон, Илария. У нас в Института по растителни и генетични ресурси в Садово са изпитвани и интродуцирани два френски сорта - Люки и Люблан. Те са безалкалоидни, за зърно и се изхранват директно за птици, овце, зайци, а в дажбите на кравите може да се добавя от тях до 25 на сто. Зелената маса на безалкалоидните сортове съдържа от 14 до 29 на сто белтъчини в сухото вещество и по това си качество тя не отстъпва на най-добрите бобови фуражни растения. Зелената маса на безалкалоидните сортове се използва направо за хранене на добитъка, като се изсушава на сено или се силажира. Сламата на лупината съдържа 5-8 на сто белтъчини и се употребява главно за постеля. Всички видове лупина изискват за отглеждането си влажен климат. От най-много топлина се нуждае бялата лупина. Тя е и най-издръжлива на суша. На късни пролетни слани и студ лупината издържа сравнително добре. Вегетативният период на това растение е от 90 до 140 дни. Отглежда се предимно като пролетна култура. При сеитба в началото на март лупината пониква за около 20 дни, а ако се засее в средата или в края на месеца - за около десетина дни. Прибирането става през юли. При някои сортове, които не полягат и чушките не се разпукват, прибирането може да се извърши с комбайн. Изпитванията у нас показват, че по-високи добиви се получават при по-ранните срокове на сеитба. При гъстота 30 000 растения на декар се получават добиви от 140 до 220 килограма зърно от декар. Опитите освен това сочат, че лупината трябва да се отглежда само в строго определени агроекологични райони, където преваляванията са чести. Понася кисели почви, неподходящи за соя и грах. От в. Фермер