Контролът е влошен, а най-опасни са закуските

05-03-2007 г. Представители на хлебарския и мелничарския бранш настояха на среща с журналисти за по-сериозен санитарен контрол върху дейността на фирмите от сектора. Фирмите, които работят в нормите сега са в лоша ситуация, защото тези, които трябваше да бъдат затворени, все още работят, твърди председателят на Федерацията на хлебопроизводителите “Хляб за България” Георги Попов. Около 50 на сто от хлебарите са в сивата икономика, твърдят още от бранша. Данните на здравното министерство сочат, че около 40 на сто от производителите на хляб са започнали въвеждането на НАССР, а 92 на сто от всички хлебари са въвели добрите производствени практики. Според Георги Попов обаче, ако въведеш добра производствена практика, то тогава си изпълнил около 70 на сто от изискванията на НАССР. По мнението на Борис Инчев, председател на Камарата на индустриалните хлебопроизводители и сладкари, НАССР не е най-големият проблем, защото в случая не става въпрос за нещо ново, което да се въвежда, а просто да бъдат изпълнени хигиенните изисквания. Самата държава обаче улеснява незаконните производители чрез приемането на по-либерални наредби. Така например, след проверката на предприятия те им дават само препоръки по тази наредба, вместо да ги затворят. Според бранша регистрацията по Закона за храните направи мечешка услуга на всички, защото липсата на физически контрол позволи производителите да се включат в сектора. Трябва да бъдат премахнати от пазара най-грубите нарушители на изискванията, категорични са хлебарите. Такива основно са в сектора на производството на закуски, където е и най-опасен пласментът на продукцията. От Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите пък съобщиха, че в момента е разработено ръководство за НАССР и досега са обучени над 600 фирми в прилагането на системата. Общо над 1500 са фирмите в бранша, които са предприели някакви мерки по въвеждане на европейските стандарти. Сериозният бизнес до голяма степен си е свършил работата, категорични са от федерацията. Но поради наличието на сива икономика голяма част от по-малките производители, които са инвестирали в цеховете си, в момента фалират, тъй като не са конкурентни на пазара. Въпреки многото оплаквания и сигнали, подадени от бранша срещу нередовни производители, бързо след затварянето им те биват отново отворени. Такъв е случаят с 41 предприятия в Хасково, които са санкционирани с 500 лв. глоба заради драстични нарушения относно хигиената. След кратко време те отново работят. Над 20 са обектите във Враца, Видин и Лом, срещу които са подадени жалби за проверка. Над 300 са обектите пък инспектирани от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в страната и половината от тях не знаят какво е хигиена, съобщи Петър Караиванов, изпълнителен директор на федерацията. От бранша настояват държавата да поеме контролните си функции. В противен случай те ще сигнализират международните си партньори и ще потърсят помощ отвън. Предизвикан коментар Много федерации и асоциации, малко ефект… Всъщност какви са изводите от многото думи, които се изрекоха на тази среща. Разбра се, че производителите на хляб и сладкарски изделия свързват неблагополучията си с наличието на сивия сектор в икономиката на страната и от присъствието на пазара на дребни производители, които макар и регистрирани по Закона на храните, не членуват в никакви федерации и асоциации. Тяхна си работа - така са решили, така са сторили. Въпросът е друг – цялата тази бъркотия, която цари в момента, не се оставя да бъде решена от пазара и от нормативите на добрите производствени практики по системата НАССР, а се търси отново помощта на държавата. Нейните контролни функции не бива да се игнорират, но проблемът „сива икономика” не е само български, имат го дори и страните с отдавна утвърдени пазарни отношения. Далеч по-добре ще е многобройните федерации, асоциации, сдружения и какви ли още не институции да се хванат и да решат голяма част от сега съществуващите проблеми. А не да се жалват, че ако не бъде направено това или онова, ще се оплачат тук и там. Как потребителят да разбере, купувайки си хляб, кой го е произвел, дали той е федериран, асоцииран или сдружен член на някоя от структурите, дето се пръкнаха у нас, или е „сивар”, както някъде наричат случайно появилите се частни производители на хляб и закуски. Материалите подготвиха Юлиана ДИМИТРОВА и Симеон ДАНЕВСКИ