Ливадната власатка понася често косене и изпасване

08-02-2007 г. Среща се почти навсякъде в страната, особено в по-влажните места край реките и изобщо в райони с повече валежи и по-влажни почви. По качество превишава тимотейката, но отстъпва на многооткосния райграс. Не е много взискателна към климат и почва. Рядко се отглежда самостоятелно, а повече в смески с други треви, най-често с червена и розова детелина. При самостоятелно отглеждане от нея се получават средно по 1200-1500 кг зелена маса или 300-500 кг сухо сено от декар. При благоприятни условия може да даде до 2000-2500 кг зелена маса и 600-800 кг сухо сено от декар. При отглеждането й за семе се получават по 50-60, а в по-редки случаи - по 100-120 кг семе от декар. Ливадната власатка спада към род Festuca. От този род се срещат у нас в диво състояние няколко десетки различни видове и форми, от които по-голяма стойност като фуражни култури имат обикновената ливадна власатка F. pratensis Huds., червената власатка - F.rubra L. и до известна степен овчата власатка - F. ovina L. и тръстиковидната власатка - F. аrundinaceae Schreb. Ливадната власатка е многогодишна редкотуфеста висока трева. Кореновата й система е доста добре развита и достига до 1 м дълбочина в почвата. По-голямата част от корените обаче достигат до 20-25 см. Листата са средно широки, неокосмени. Съцветието е метлица, която до момента на цъфтежа и след цъфтежа е събрана, а по време на цъфтежа е разперена. Семената са доста едри, плевести, без осил. Това е средноранна дълготрайна трева. На едно място може да изтрае 10 и повече години. При отглеждането й в чисто състояние достига пълното си развитие на втората година, а при засяване под покровна култура - на третата година. Понася добре честото косене и изпасване. Изтрайва на големи, но не сухи студове, поради което вирее добре и в планинските райони. Може успешно да се отглежда и в умерено влажни, дори възсухи места, особено за получаване на семе. При отглеждането й за използване на надземната маса вирее най-добре в глинестите, песъчливо-глинестите и богати на хумус почви. Вирее сравнително добре и на слабо кисели места. Ливадната власатка може да участва във всички видове краткотрайни и дълготрайни тревни смески, а също така и в смески за трайни ливади и пасища. Понеже стъблото й е доста дебело, смеските в които има ливадна власатка трябва да се косят, преди тя да е прецъфтяла, защото в противен случай качеството на сеното се влошава. От в. Фермер