Начало » Важно за фермера » Животновъдство

Ливадната власатка понася често косене и изпасване

Синор.БГ / 08.02.2007 г.

08-02-2007 г. Среща се почти навсякъде в страната, особено в по-влажните места край реките и изобщо в райони с повече валежи и по-влажни почви. По качество превишава тимотейката, но отстъпва на многооткосния райграс. Не е много взискателна към климат и почва. Рядко се отглежда самостоятелно, а повече в смески с други треви, най-често с червена и розова детелина. При самостоятелно отглеждане от нея се получават средно по 1200-1500 кг зелена маса или 300-500 кг сухо сено от декар. При благоприятни условия може да даде до 2000-2500 кг зелена маса и 600-800 кг сухо сено от декар. При отглеждането й за семе се получават по 50-60, а в по-редки случаи - по 100-120 кг семе от декар. Ливадната власатка спада към род Festuca. От този род се срещат у нас в диво състояние няколко десетки различни видове и форми, от които по-голяма стойност като фуражни култури имат обикновената ливадна власатка F. pratensis Huds., червената власатка - F.rubra L. и до известна степен овчата власатка - F. ovina L. и тръстиковидната власатка - F. аrundinaceae Schreb. Ливадната власатка е многогодишна редкотуфеста висока трева. Кореновата й система е доста добре развита и достига до 1 м дълбочина в почвата. По-голямата част от корените обаче достигат до 20-25 см. Листата са средно широки, неокосмени. Съцветието е метлица, която до момента на цъфтежа и след цъфтежа е събрана, а по време на цъфтежа е разперена. Семената са доста едри, плевести, без осил. Това е средноранна дълготрайна трева. На едно място може да изтрае 10 и повече години. При отглеждането й в чисто състояние достига пълното си развитие на втората година, а при засяване под покровна култура - на третата година. Понася добре честото косене и изпасване. Изтрайва на големи, но не сухи студове, поради което вирее добре и в планинските райони. Може успешно да се отглежда и в умерено влажни, дори възсухи места, особено за получаване на семе. При отглеждането й за използване на надземната маса вирее най-добре в глинестите, песъчливо-глинестите и богати на хумус почви. Вирее сравнително добре и на слабо кисели места. Ливадната власатка може да участва във всички видове краткотрайни и дълготрайни тревни смески, а също така и в смески за трайни ливади и пасища. Понеже стъблото й е доста дебело, смеските в които има ливадна власатка трябва да се косят, преди тя да е прецъфтяла, защото в противен случай качеството на сеното се влошава. От в. Фермер

Ливадната власатка понася често косене и изпасване
22237
 

Последни материали
Виж
Финансиран по Околна среда
Горските ще изпълняват проект за НАТУРА в Югозападна България
Преговори по финансовата рамка 2028-2034 г.
ЕК отстъпва за обединяване на финансирането по ОСП и регионалните фондове
За транспорт на изложбени продукти
МЗХ пусна обществена поръчка за 200 хил. лв. за логистика при европейски изложения
Подготовка за зимата
Как правилно да съхраняваме плодовете и зеленчуците заедно
Нова кабина, нов дизайн и нови мощности поставят по-висок стандарт в пръскането
Три нови пръскачки представя AGRIFAC
Насоки за каниддатстване – трета част
При данъчни задължения до 50 000 лв. пак може да се получат субсидии
Свързани материали
Виж
Финансиран по Околна среда
Горските ще изпълняват проект за НАТУРА в Югозападна България
Преговори по финансовата рамка 2028-2034 г.
ЕК отстъпва за обединяване на финансирането по ОСП и регионалните фондове
За транспорт на изложбени продукти
МЗХ пусна обществена поръчка за 200 хил. лв. за логистика при европейски изложения
Подготовка за зимата
Как правилно да съхраняваме плодовете и зеленчуците заедно
Нова кабина, нов дизайн и нови мощности поставят по-висок стандарт в пръскането
Три нови пръскачки представя AGRIFAC
Насоки за каниддатстване – трета част
При данъчни задължения до 50 000 лв. пак може да се получат субсидии
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини