За някои "дребни" проблеми при подовото отглеждане на кокошки носачки

03-10-2006 г. Всеки от прилаганите сега методи на отглеждане на кокошки носачки - подово върху несменяема постеля, в клетки, на повдигнати скари или комбинирано с постеля, създава известни затруднения. Те са свързани с опазването на птиците и тяхната носливост, със създаването на оптимална околна среда и микроклимат, с повишаване на икономическата ефективност при производството на яйца и други. Приема се, че при подовото отглеждане върху несменяема постеля тези въпроси се решават най-добре. При него сравнително най-пълно се отговаря и на природосъобразния начин на живот и поведение на птиците. Но има и някои нежелани явления и затруднения, които съпровождат подовото отглеждане на кокошките и оказват влияние върху крайните резултати. Интересно е да отбележим резултатите от продължителни наблюдения (за цял яйценосен период) в една добре уредена и работеща чуждестранна ферма за производството на яйца с кафява черупка. •За целия яйценосен период са получени по 263 яйца от носачка. От тях са отпаднали като счупени 0,76 на сто, или по 2,1 яйца. В началото техният дял е бил от 0,2 до 0,4 на сто, а през последния месец на отглеждането той достига 5,4 на сто. •Яйцата с два жълтъка са били по 0,28 броя на кокошка, като в началото те са били 1,3 на сто, а в края на отглеждането намаляват до 0,1 на сто. •Снесените яйца извън гнездата средно за целия яйценосен период са 4,4 на сто, но в началото той варира от 7 до 17 на сто. Освен тези нежелани, но почти неизбежни факти, установени в тази ферма, се наблюдават и други по-малки или по-големи проблеми при подовото отглеждане на кокошки носачки. •Отпадане на птици. При подовото отглеждане отпадат немалко птици по различни причини - от заболявания, накълвавания (канибализъм), от постепенно слабеене и изтощение и други. По-често и по-голяма част от кокошките отпадат от недохранване и изтощение. Обикновено по тези причини отпадат по-слабите и кротки птици, които не устояват на агресивността на доминиращите. По-слабите кокошки рядко достигат до хранилките и поилките, крият се в по-тихите далечни кътчета на помещението и почти винаги са недохранени и жадни. Така те постепенно слабеят, намаляват и спират носливостта и накрая съвсем отпадат и умират. В такива случаи единственото сравнително добро решение е такива кокошки навреме да се отделят. При наличието на отделен бокс (отделение) те могат да се възстановят и да нормализират носливостта си. •Влошаване на оперението. То съвсем не е безпричинно и без значение. Обикновено се появява в края на яйценосния период, но това може да започни и по друго време. Естественото влошаване на оперението и постепенното падане на перата съпровожда линеенето на кокошките в края на яйценосния период, а в другите случаи то може да бъде последица от различни причини: заболяване, непълноценно и едностранчиво хранене с недостиг на микроелементи, витамини и някои аминокиселини, кълване на пера от други птици и други. Най-често това се съпровожда с намаляване и даже с пълно спиране на носливостта. Последиците от накълваванията често са твърде неприятни, защото освен намалената носливост при разкълваване на фоликулите на перата може да се появи кръв, а след това и канибализъм. Нерядко се появяват и други наранявания по тялото, които влошават качеството на трупчетата при клането. За израстването на ново оперение са необходими увеличени разходи за по-качествени и скъпи фуражи, богати на протеин, аминокиселини и други добавки. Най-резултатни мерки срещу влошаването на оперението могат да се вземат, ако навреме се открият причините за това. •Кълване на яйцата. Това явление се наблюдава по-често в края на яйценосния период. Обикновено то става в гнездата за снасяне, при което от счупените яйца се замърсяват постелята и снесените след това яйца. Кълването най-често започва от отделни кокошки, но наличието на счупени яйца води до включването на нови птици. Мерките за ликвидиране на такива случаи са доста трудни и неефективни. Затова е най-добре да се откриват и да се изолират такива кокошки. •Разклопване на кокошки. Макар че при използваните сега високопродуктивни линии и хибриди носачки инстинктът за мътене почти не се проявява, при подовото отглеждане има отклонения. Те се срещат по-често при произволните любителски кръстоски, които се разпространяват доста широко в страната. Обикновено проявата на този инстинкт се изразява в по-продължително, а понякога и в денонощно престояване в гнездата за снасяне и в агресивно поведение към хората, които събират яйцата и към другите кокошки, влизащи в гнездата. Разклопването води до намаляване и пълно спиране на носливостта. Засега няма ефективни начини и средства за предотвратяване на тези прояви. Изпитвани са различни средства, но може би най-добре е разклопаните кокошки да се отделят от стадото и да се поставят на хладно и проветриво място. Твърде често отношението към тези и други подобни "дребни" факти е пренебрежително и те просто се отминават без внимание. Това винаги води до сериозни проблеми, до загуба на яйца и птици, което значи и загуба на средства. От Ст.н.с. д-р Чавдар БЕРЕМСКИ, в. Фермер новият