03-07-2006 г. Н.с. Пламен ХРИСТОВ Институт по животновъдни науки- Костинброд (4) Влияние на пилото: Между отглеждането на пило и натрупването на мед съществува сложна взаимовръзка, която е зависима и от силата на семейството и от характера на пашата (интензивност и продължителност). При кратка паша (10-15 дена), запечатаното пило оказва положително влияние на медодобива, защото то не изисква храна и особени грижи. Освен това то служи като източник за поддържане на силата на семейството. Откритото пило, както е известно, се нуждае от много грижи. То откъсва пчелите от работата на полето и намалява възможностите за натрупване на медови запаси. Следователно, при кратка паша, медосбора е в обратна зависимост от отглежданото пило. При продължителна паша (25-30 и повече дена) влиянието на пилото е по-различно. Отсъствието или значителното намаляване на откритото пило довежда до повишаване на медосбора в първата половина на срока (за 10-15 дена). След това обаче, той се снижава, защото семейството не се попълва с млади пчели и заслабва. По този начин ограничаването на пилото преди пашата, за целият и период или не дава ефект или той е отрицатален. Ограничаването на пилото в последните дни на пашата обаче, може да даде положителен резултат. Следователно, за максимално оползотворяване на медобера е важно не само навреме да се натрупат пчели за пашата, но и своевременно да се ограничи площта на откритото пило петнадесетина дена преди последната паша. При слабите семейства количеството на внесеният нектар по времето на пашата е малко и не може да ограничи майката, а напротив, довежда до засилването на производството на млечице от пчелите и оттам отложените яйца се увеличават. Количеството на пилото бързо нараства и семействата скоро се засилват. В силното семейство, в началото на главната паша много пчели ежедневно внасят голаямо количество нектар и така бързо запълват свободните килийки и тези, които се освобождават от пилото. Това ограничава яйцеснасянето и естествено намалява откритото пило. В края на пашата и след нея пчелите намаляват, но кошера е пълен с мед. По-малкото натоварване на пчелите по отглеждане на пило - това е втората причина, обуславяща по-ефективното използване на пашата от силните семейства. Възможно е в значителна степен да се регулира яйцеснасянето на майката по време на пашата (и така да се имитира сътоянието на гнездото на силно семейство, когато имаме по-слабо) чрез начина на постаявяне на новите пити при разширение на гнездото. Ако е необходимо да се увеличи яйцеснасянето, то новите пити или основи трябва да се поставят до последната пита с пило или направо между пилото. Когато целим събиране на мед, новите пити поставяме като крайни. Ако пашата е силна, то пчелите бързо съумяват да ограничат майката. Ако обаче не е или настъпи няколкодневно прекъсваяне на нектаропотока, или пък се върне центрофужен корпус, то майката може да снесе огромно количество яйца и с това рязко да снижи възможният медобер. За да не се случи това, някои пчелари слагат за мед удебелени пити, в които майката не снася. Ако няма цял корпус за центрофужиене, трябва да се вадят не повече от четири пити наведнаж , които при връщането им вече празни трябва да се поставят като крайни. При съблюдаване на тези правила може да се достигне естествено ограничаване на яйцеснасянето на майката и така да се подпомогнат пчелите да съберат повече мед. (5) Присъствието на майката. Някои пчелари ограничават снасянето на майката, като просто я отнемат от кошера. Други пък използват главната паша да сменят майката с нова, защото приемането тогава е най-успешно. Дали и доколко това повлиява на събирането на нектар от пчелите? Ето един опит, който внася извесна яснота. В началото на главна паша били сформирани три групи от по десет изравнени семейства. В първата група, майките били оставени в семействата през цялото време. Във втората, по време на пашата майките били сменени с млади, оплодени, а в третата били сменени с неоплодени. Оказало се, че смяната на майките повлиява отрицателно медосбора, като смяната с оплодени майки е довело до намаляването му с 20%, а с неоплодени - с 50%. При друг опит се установило, че отнемането на майките е предизвикало намаляване на летежа на пчелите с 20%, напълването на медовите стомахчета с 60%, теглото на кошера в края на деня с 20%. След като в семействата били заложени спасителни маточници, тези показатели се подобрили но едва на половина. Това показва, че присъствието на майката в този момент се явява важно условие за ефективно използване на пашата. (6) Значение на свободните площи за складиране на меда. Виждал съм пчелари, които засияват от удоволствие, при вида на запечатаните отгоре до долу всички магазинни пити. Всъщност би трябвало да се ритат отзад (ядосват), защото семейството е пропуснало поне половин магазин мед. Това е така, защото за зреене и сгъстяване на редкият нектар са необходими три пъти повече площ в сравнение с площта, която заема готовият вече мед. Измерванията са показали, че нектара който е поставен на 9800 килийки, след сгъстяването си бива разполаган на 3500. В тази връзка, разполагането на един кг нектар, (постъпил за един ден), са потребни 5 магазинни пити. Това пространство е необходимо само за съзряването на нектара и превръщането му в мед. Този процес продължава 5 дена и получения мед вече заема 1750 килийки. Това означава, че на всеки два (по-точно 2,3 дена), ще се запълва по една магазинна пита извън тези 5 за зреене. Разчетите показват, че ако има ежедневен приток на нектар в размер на 1 кг (какъвто е при ливадната паша), то един 12-рамков магазин ще се запълни с мед за 18 дена. Ако обаче притока е в размер на 2 кг (при липова паша), този 12-рамков магазин ще бъде достатъчен за осем дена. Ако пък притока е в размер на 4 кг (както е, например при акациевата паша), магазина ще е достатъчен вече само за три дена. От тези резултати се вижда, че с нарастване на притока на нектар, потребността от свободни пити рязко нараства и ако своевременно не се добавят нови, то пчелите започват да се самоограничават и донасят толкова нектар, за колкото има свободно място. Ето един пример за това колко големи може да бъдат загубите при недостиг на пити. Направени били три групи от по пет изравнени семейства. На семействата от първата група били поставяни по един магазин в началото на пашата. Те събрали 30 кг. На семействата от втората група поставили един магазин в началото на пашата, но след няколко дена поставили и втори зареден с основи. От тази група се получило по 40 кг. На семействата от третата група, още в началото на пашата поставили два магазина (с основи). От тях се получило по 43 кг. Резултатите са красноречиви и не се нуждаят от коментар. Следва да се добави обаче, че всички добавени пити, ако са извън обсега на пчелите, все едно ги няма въобще. По тази причина, всеки нов магазин,корпус или пита, се поставят под предишните, до гнездото с пило. Освен това по-високи добиви се постигат, когато се разширява с изградени пити от колкото с основи. Освен свободно пространство, за пълното използване на пашата влияние оказва още един фактор, забелязан и прилаган "малко" драстично в т.нар. плевенска технология. Става въпрос за (7) периодичното отнемане на меда от кошерите. Първият опит за установяване на този фактор датира от 1925 г. Руският учен Козлов подбрал четири изравнени по сила семейства, които претеглял всяка вечер. От две от семействата били отнемани периодично запълнените пити с мед и на тяхно място били поставяни празни. На другите две не са отнемани пити, а са поставяни същият брой празни пити. Козлев забелязал, че в деня на отнемане на питите, които са запълнени с мед, пчелите са донасяли три пъти повече нектар, докато приноса в другата група е бил равномерен. Това е довело до значително повишаване на медодобива -32 кг спрямо 23 кг при втората група. При друг, подобен опит, на едната група от десет семейства отнемали меда на всеки четири дена в продължение на целия месец юни. Във втората група медът не бил отнеман, а били поставяни нови празни пити. След 30 дена, семействата от първата група дали 40 кг, а от втората 28. Следователно честото отнемане на меда е повишило добива с 31 %.