Ако в Европейския съюз животновъдите са основните фигури, които определят правилата за продажба на продукцията на пазара, в България е точно обратното. Цените се диктуват от нерегламентирани структури, които чрез цигани изкупуват телетата на цени под себестойност, а животновъдите крепят бюджета си основно върху субсидиите - иначе са обречени на фалит. Огромният проблем е, че тази ситуация с месодайното говедовъдство съпътства не едно, а вече две поколения българи, дръзнали да се занимават с животновъдство. Затова и няма изненада в думите на 27-годишният фермер от тополовградското село Устрем Емил Димитров, който накратко описва проблемите в бранша, разказвайки за своя 15-годишен опит.
Поводът да ви срещнем с Емил е наградата „Млад фермер за 2016 г.”, връчена му от фондация „Еврика” в края на миналата седмица. Отличието се дава от авторитетно жури, което вече 26 години търси млади и перспективни българи, които с иновативните си идеи допринасят за развитието на бизнеса.
Не мислете, че, наблягайки на проблемите в бранша обаче, Емил Димитров се вайка от съдбата си на говедовъд. Напротив, той обича животните, отдаден е на професията и няма намерение да се отказва от бизнеса. А сигурно защото е родом от тополовградското село Устрем, Емил върши всичко с такъв жар и устрем, които трудно се срещат в наши дни сред неговите връстници.
Въпреки че в рода му няма потомствени животновъди, а баща му е хуманен лекар, Емил силно се увлича от любовта си към животните и е амбициран да посвети живота си на тази професия.
Изучава я в детайли първо във ветеринарния технвикум в Стара Загора, а после и следвайки специалността „Зооинженер“ в Аграрния факултет към Тракийски университет в Стара Загора. В момента той е студент четвърти курс в магистърска програма по специалност „Ветеринарна медицина“ в същия университет, така че едва ли в бизнеса за него са останали някакви тайни.
През 1989 г. баща му Димитър Нейков купува първата месодайна юница, днес младият фермер отглежда 140 месодайни крави, като амбициите му са да удвои стадото. За този период неколкократно е правил кръстоска с породата червен Абърдийн Ангуст, в резултат на което днес повечето юници са първо поколение селектирани животни.
За Димитров фермерството е начин да се утвърждава в България независимо от административните и други трудности. Затова заедно с колеги от цялата странат участва в Асоциацията на месодайното животновъдство, обединяваща около 150-200 стопани.
За говедовъдите е важно администрацията най-сетне да обърне внимание на кланиците, които от 15 години умишлено отхвърлят директното договаряне с фермерите, подривайки пазара с прекупвачи, които са в сивия сектор. Затова от новата власт те очакват да се прекрати досегашния модел на бездействие и да се осигури подкрепа с изграждането на модерни депа, каквито работят в останалите европейски държави.
Проблемът с цените все още тормози дори стопаните от млечното животновъдство и зеленчукопроизводството, но като че ли там системата постепенно се регулира, следвайки европейските тенденции, смята Димитров.
Пазарът на месодайни животни обаче остава затворен, основно заради бездействието на властта и липсата на търговски споразумения с трети страни, където българските животновъди биха могли да изнасят. От две години вървят безуспешни преговори за двустранни споразумения с Турция, но на този етап няма шансове българските телета да бъдат експортирани зад граница.
„Моите животни са на свободна паша, а качеството на месото е изключително високо. Въпреки това прекупвачите го изкупуват по 2 лева с ДДС, при положение, че в магазините цените са петкратно по-високи. Играе се с чисто изнудване, сваляйки цените точно в сезона, когато за нас е най-изгодно да ги продадем”, посочва още Емил. Според него директните продажби от фермите не биха могли да решат проблема за стопанство като неговото, тъй като животновъдите се нуждаят най-вече от реален пазар.
Въпреки проблемите Димитров чертае бъдещата стратегия за развитие на стопанството, като инвестира в модернизация. Тази година за първи път кандидатства и печели проект по подмярка 4,1 от новата селска програма, с който се оборудва за работа на полето и във фермата.
Проектът е за 135 хил. лева, от които 60 процента е субсидията. Инвестицията си струва, защото осигурява трактор, телескопичен товарач, ремарке, шредер и друга техника, необходима не само при отглеждането на животните, но и за разчистване на пасищата.
Със сигурност младият фермер за 2016 г. ще има с какво да ни изненадва и в бъдеща. Важното е да отпаднат пречките пред бизнеса и за него, и за стотиците негови колеги от страната, които в условията на българското животновъдство като донкихотовци продължават да се борят с вятърни мелници.
Екатерина Стоилова
