На 6 декември християните почитат паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец - един от най-големите зимни празници, предхождащи Коледа. Свети Никола е бил източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия. Противник на езичеството и арианството, след смъртта си той е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. Роден е през втората половина на III век в знатно и богато семейство. Чичо му е бил епископ на град Патара в Ликия и е приел племенника си в храма, където Никола служи до края на дните си.
За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст.
Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае затова, без нищо да очакваш от това.
Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Свети Николай се почита и като покровител на моряците. Според легендата веднъж, когато тръгнал да се поклони на Божи гроб, в морето се разярила буря. Един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето.
Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.
През средновековието 1099 г. мощите на свети Николай са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес.
По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви. Такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София и Созопол.
В България на Никулден се празнува рождението на светеца, а на 9 май (Св. Николай Летни) – неговата кончина.
Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, основно шаран. Опичат се и обредни хлябове - света Петка и свети Никола.
Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата.
Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни.
След обяда на мегдана се извива обичайното хоро, наричано някъде сглядно; на него се хващат всички моми, на които предстои женитба.
В някои райони на Никулден се извършват обичаи и обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк или курбан.
В тях св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопанин-пазител на дома, семейството и имота. Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете.
В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.
На днешния ден празнуват хората, чиито имена са производни или близки до Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На този празник именникът може да бъде уважен не само от близки, приятели и познати, но и хора, които не е задължително да са били поканени.
