Малките розопроизводителите се отказват от градините си

Розопроизводството е на умиране, все повече градини запустяват и собствениците, чиито деди от векове са отглеждали розов цвят се отказват от традиционния занаят. Тъжният разказ е на Николай Калеев, розопроизводител от Карлово, в деня, когато градчето посреща новата царица на розите.
В последните няколко години пострадаха най-много малките и дребните производители, причината е в това, че държавата изцяло ни остави в ръцете на преработвателите на розово масло, няма и почти никакви субсидии, обяснява ситуацията Калеев. Самият той от 30 дка розови насаждения тази година е оставил само 5 дка, но има хора, които окончателно са зарязали многовековния ароматен поминък в Карловската долина.

[B%]Възход и падение[%B]
В средата на 90-те години наследниците на градини с ентусиазъм започват да възстановяват розовите насаждения, разказва Калеев. Самият той купува допълнително земя, за да създаде градини.Постепенно цената на цвета расте и това е страхотен стимул за малките производители. Знаете какво е алчност за работа, нали? Когато знаеш, че можеш и даваш всичко от себе си, пита розопроизводителят. 2004-2005 г са абсолютно печеливши за производителите. Изкупната цена за килограм розов цвят стига 2,20 лв- 2,40 лв за кг, а средният добив е около 300-400 кг на дка, но е имало случаи и на 500 кг от дка. Тогава преработвателите побесняха и открито ни заплашиха, че нашата вече няма да я бъде,описва началото на конфликта Калеев. Постепенно преработвателите започват да затварят цикъла на производство, като инвестират в розови градини, за да са независими от производителите.

[B%]Кой да бере[%B]
В момента в килограм розов цвят се купува за 1,30 лв, сума, която обезсмисля труда на дребните стопани. Положението им се усложнява и от факта че практически няма субсидия, която да компенсира бутиковия им труд. Всъщност те получават 22 лв на дка по директните плащания, но тази помощ както е известно е ефективна за зърнопроизводителите,които се грижат за огромни площи. За трайните насаждения и зеленчуците тя не върши никаква работа. От друга страна едрите собственици са изправени пред абсурдната ситуация, че няма кой да прибира от градините им розовия цвят, тъй като плащат по 30 ст на кг за биритба.

[B%]Ние няма да им берем, както те са си мислели, категоричен е Калеев. [%B]
Мъжът сочи към розовите градини и казва - идете да видите, че цветът се бере в 9 часа вечерта. Че какъв рандеман искаш, след като цял ден розите ги е е гряло слънцето. Суха работа, какво масло извличат не ми е ясно. Цветът се бере много рано, до 9 ч сутринта, заради росата и тогава в има най-много масло, припомня принципите, които цяла България знае за розобера.
Защо го правят това ли, ядосва се мъжът. Защото няма кой да им бере. Той разказва, че в момента в долината пристигат автобуси с берачи от Северна България. На тях им плащат път, храна, труд спане. И питам аз каква е себестойността на маслото, което добиват.

[B%]По обратния път[%B]
Според Калеев най- ефективно е да се гледат по- малки площи с рози. Така е, защото производството е бутиково и, за да се разпростреш трябва да си сигурен, че имаш работна ръка. Всъщност това е и една от причините, производителите да не ламтят за огромни градини, защото не са сигурни, че ще могат да осигурят качествена и достатъчно работна ръка. Работниците струват много пари, затова ние гледаме малки градини. Тази истина вече са я прозрели и много от преработвателите. Някои от тях признават, че повече няма да инвестират в градини, защото трудът оскъпява продукцията им. Ще разчитаме на суравината от производителите, казва Васил Попов, собествинк на дистеларна.

[B%]Престижен продукт[%B]
Българското масло в момента е най-скъпото на световните пазари. Този сезон Васил Попов продава 1 кг за 4 хил.евро в САЩ и Франция. Турското и Китайското, които са тотално субисидирани обаче не могат да минат цената от 3 хил. евро. Причината е в значително по-ниското качество.Най-големитесветовни парфюмерийни компании, използват само българско розово масло при производство на елитните си марки. Качествата на българската роза се дължат на уникалния климат в долината между Стара планина и Средна гора, каквито не могат да се получат нито в Турция, нито в Китай.

[B%]Помощ[%B]
Тази седмица земеделският министър Мирослав Найденов обеща да изслуша проблемите на розпроизводителите. Той се ангажира да предложи държавна помощ за бранша за следващата година, както и производството да бъде с резервиран бюджет по проектите на Програмата за селските райони.
[B%]Мира Ризова, farmer.bg[%B]