„Фризираните” лози раждат повече и по-сладко грозде

Чрез филизене, колтучене, прищипване и кършене се премахват излишните леторасти, за да се подобри растежът и плододаването на лозата. Филизенето се прави около средата на май, когато вече има реси и леторастите са достигнали 15-20 см дължина. Премахват се по-слабите и безплодните. Когато се формират младите лози филизенето е задължително. Запазват се определен брой леторасти, които имат най-подходящо разположение, така че да се оформят бъдещите рамена, кордони или стъбла.

Плододаващите лози се филизат след появата на ресата, за да се разграничат плодните от безплодните леторасти. Премахват се лакомците по старата част на главината. По чеповете и по плодната пръчка се премахват безплодните и по-слабият от двойниците. След 10 15 дни се извършва второ филизене и привързване. С прищипването се премахва върхът на летораста с едно или две недоразвити листенца. Така за известно време се прекратява растежът му и хранителните вещества се насочват към ресата. Прищипването спира изресявянето, а по-точно опадането на цветните пъпки, цветчетата и младите завръзи. Операцията се извършва 4–5 дни преди цъфтежа. Склонни към изресяване са винените сортове Ркацители, Саперави, Червен мискет, Врачански мискет, Тамянка, а от десертните Хамбургски мискет и Бяло без семе. Не се прищипват слаби лози. Чрез кършенето се премахват растящите върхове на леторастите заедно с 5 - 6 до 8 недоразвити листа. Кършат се силни лози, за да се избегне изресяването. Тази операция подобрява огряването и проветряването на гроздовете, те узряват по-добре, а лозата по-рядко страда от сиво гниене. Сортове, склонни към изресяване, се кършат преди началото на цъфтежа, а останалите – в началото на зреенето. На винените сортове се оставят по 14 - 16 листа, а на десертните – 16-18. Премахването на страничните леторасти се нарича колтучене. Прави се само при силно развити плододаващи лози на сортове с големи листа, които засенчват гроздето. Запазват се 3-4 листа в основата на всеки колтук.