Декоративната куркума е красиво растение за балкони и тераси

28-05-2007 г. Куркумата произхожда от Юго- Източна Индия и други тропически области от Азия до Северна Австралия. Тя е многогодишно тревисто растение с дебели грудкови коренища от семейство Джинджифилови. В качеството на декоративна култура най - разпространена е патума или сиамско лале, или куркума плътнолистна, с височина 50- 60 см, с различна, в зависимост от сорта, обагреност на съцветията. Плътнолистната куркума е много красиво растение. Но ако го купите с надеждата да го използвате като подправка, ще бъдете разочаровани. В противоположност на родственицата си, от коренищата на която правят подправката, този вид е само за декоративни цели. Популярната оранжева куркума е висока до 1 м и съцветия до 25 см дължина и 12 см в диаметър, с кремави и белорозови цветове. Като подправка отглеждат домашна куркума или дълга куркума. Листата й са едри до 1 м дължина, надкоренови, продълговати елипсовидни или линейноланцетни. Цветовете са дребни, невзискателни, в ефектни главести или класовидни съцветия. Декоративност придават на съцветията не цветчетата, а едри(до 15 см) прицветници с разнообразна обагреност: жълти, бели, виолетови, розови. Цъфти от юли до октомври. Колкото е по- висока температурата за отглеждане на културата, толкова по- рано започва да цъфти. За да разцъфне по- рано, поддържайте температура 25- 30 градуса. При по- ниска 16-18 градуса, куркумата ще започне да цъфти с месец по- късно. Обича топло място с висока влажност на въздуха, задължително добре осветено. Светлината трябва да е ярка, но разсеяна. Ако отглеждате куркума под прозореца, трябва да вземете мерки за допълнително изкуствено осветление, за да се увеличи продължителността на светлия ден до 16 часа и повече. При недостатъчна осветеност се забавя растежа, скъсява се продължителността на цъфтежа, намалява се интензивността на обагреност на венчелистчетата. Намаляването на светлата част на деня до 8 часа, предизвиква преминаване към състояние на покой. Най – сенколюбива е оранжевата куркума. Тази оригинална подправка е превъзходно растение за балкони и тераси, но за голяма част от сортовете й трябва да се подбира място засенчено от преките слънчеви лъчи. Трябва да се помни, че куркумата произхожда от горещите места за обитаване, затова веднага след като температурата на открито започне да се понижава, трябва да се внесе в топло и светло помещение. Оптималната температура за отглеждането й е не по- ниска от 18- 20 градуса, макар, че тя може за кратко време да понася и застудяване до 7 градуса. Грижите за нея не са много. В края на март - началото на април коренищата се засаждат в свежа, рохкава и много хранителна почва. В саксията се прави висок дренажен слой, за да не се преовлажнява субстратът. Полива се умерено, за да може той да бъде винаги леко влажен. В началото на сезона растенията се нуждаят от много азотни, а по време на цъфтеж от фосфорнокалиеви торове. Късно през есента куркумата преминава в състояние на покой и листата й опадват. След като отмре наземната част, коренището се поставя в прохладно помещение с температура около 15 градуса в същата саксия и се полива рядко, за да се поддържа леко влажна почвата.Може да се държи и закопано в сух торф. Размножава се чрез делене на коренищата. Всяка част трябва да има най- малко по два странични корена. Декоративната куркума е доста рядко растение. На международния пазар се появи едва през последното десетилетие, но много бързо стана известна и популярна. При добри и правилни грижи цъфти близо 3 месеца и добре развитото възрастно растение образува до 7 цветоноси. Отрязаните съцветия трябва да издържат 2- 3 седмици. Куркумата основно се отглежда в Индия, Китай, Индонезия, Япония, Мадагаскар и в страните от Карибския басеин. Плантации от декоративни видове куркума и резервати, където се среща в диво състояние може да се видят и в Тайланд. В Европа арабите я пренесли още в дълбока древност. Ароматните грудковидни коренища се използват като подправки, във всичките си оттенъци започвайки от тъмнооранжеви до кафявочервени. Корените се попарват с вряла вода, сушат се около седмица, а след това се смилат. В смлян вид подправката е винаги с яркожълт цвят. Куркумата дълго време запазва способността си да оцветява блюдата в жълто, но бързо губи аромата си. В ястията се поставя на щипки. Освен като хранителна подправка, се използва и в парфюмерията, а в страните от Юго- Източна Азия широко се използва в религиозните ритуали. В Индия много я използват при лечението на язви и рани. Индийската кухня е немислима без куркума, която е неразделна част от известната в цял свят подправка къри, в която влизат до 50 съставки. Задължителна съставка на къри е прах от коренищата на куркумата.