Лечебното каланхое – видове, ползи и приложение

11.01.2019 г.

Лечебното каланхое – видове, ползи и приложение

Калнхоето е сукулентно растение от семейство Дебелецови. Известни са около 200 вида, но само два от тях притежават лечебни свойства. В естествена среда расте в Южна Африка, Южна Азия, Китай, о-вите Ява и Мадагаскар, също из тропиците на Южна Америка. У нас се отглежда като стайно растение и е по-популярно с декоративните форми, които са изпъстрени с различни цветове – бяло, различни нюанси на розово, оранжево, червено и жълто, но те не са лечебни.

Лечебни свойства притежават само два вида – Каланхое Дегремонтиана и Каланхое Пината, които си приличат. В последните години се правят изследвания и върху Каланхое Тубифлора, а резултатите показват силно изразен противораков ефект.

При Каланхое Пината листата са овални, назъбени със заострен връх и едноцветна зелена окраска.
Каланхое Дегремонтиана има триъгълни и удължени листа, които са назъбени като трион и симетрично разположени спрямо средната жилка. Повърхността на листата е тъмнозелена с виолетов отенък към периферията, а на обратната страна на листата се виждат ясно тъмновиолетови петна. Растението достига височина до 1 м, а в някои случаи и повече.То не притежава високи декоративни качества и едва ли може да се нарече много красиво, но е много ценено заради лечебните качества. 

Дългите заострени листа, с многобройни детки по тях, приличат по-скоро на крокодилска паст и вероятно поради тази асоциация често го наричат така – крокодил. Но това е само за външната прилика със страшния звяр, а заради лечебните му свойства хората са му присвоили и други имена. В Русия и Китай е познато като „доктор“, „домашен лекар“ или „хирург без скалпел“. В Европа е известно като „Цветето на Гьоте“. Великият немски поет, философ и учен изучавал продължително свойствата му и бил пленен от необичайната висока активност на растението при вегетативно размножаване. Той е открил и изследвал по-голямата част от лечебните му свойства. 

Лечебни свойства
Листата и сокът от тях се използват с лечебна цел. Сокът е прозрачен или леко мътен с жълтеникаво-оранжев цвят. В него се съдържат много полезни вещества и микроелементи: полизахариди, дъбилни вещества, флавоноиди, ябълчена, лимонена, оцетна и оксалова киселина. Съдържа още: алуминий, желязо, калий, калций, мед, силиций и манган.
Лечебният сок е в състояние да спира възпалителните процеси в човешкия организъм. Регенерира клетките и благоприятства оздравяването на рани, като оказва и бактирицидно действие, в резултат на което раните се изчистват от загнояване и некротизирали тъкани. Сокът се използва за регенериране на тъкани не само в човешкия организъм, но и при животните. Каланхоето по лечебни качества е най-силен конкурент на алоето. Лечебните видове лекуват циреи, кървящи рани, кожни обриви, екземи, херпес, облекчава псориазиса, хрема и киселини в стомаха, спира кървенето при парадонтоза.



Препарати от каланхое се използват за лекуване на изгаряния и травми на очите.

От листата се приготвят настойки – спиртна (5 листа в 0,5 l спирт престоява 10 дни на тъмно) и водна (5 листа се заливат с 250-300 ml гореща вода за 20 минути).

За кожни проблеми се използва маз – 20 ml екстракт се смесва с по 50 ml ланолин и вазелин. Нанася се директно или върху стерилна марля. 

При декубитални и други рани се използват листа, които са почистени от външната обвивка и се прави стерилна превръзка.
Каланхоето присъства в много козметични продукти.

Противопоказания
Противопоказно е при: бременност и кърмене, при ниско кръвно налягане, цироза на черния дроб, бронхиална астма и алергични реакции.

Размножаване и засаждане
Лечебните видове каланхое се размножават чрез детки, които израстват по листата. Не е необходимо никакво усърдие, защото е достатъчно да паднат върху пръст и много бързо пускат корени.
Като сукулент, каланхоето предпочита лека и пропусклива почва, но с достатъчно хранителни вещества. Обича обилна слънчева светлина и умерено поливане. Издържа на засушаване.

Вредители и болести
Лечебните видове каланхое по-рядко страдат от болести и неприятели. Най-често се срещат гъбични заболявания, а при продължително преовлажняване се наблюдава едема – кафяви твърди петна по листата.

 

Sinor.BG

Споделяне на сайта