02-03-2004 г. Приватизацията в системата на горите предизвика преди четири-пет години оживена полемика, най-вече заради продажбата на най-апетитните имоти, ловни домове, хижи и административни сгради. Не по-малко оживена е и дискусията сега, когато Националното управление по горите (НГУ) се опитва да придобие обратно поне част от тях. През периода 1998-2000 г. операцията мина под знака на т.нар. реформа в горите, която целеше отделянето на административните и контролните функции от стопанската дейност в сектора. По тази причина горските стопанства (преобразувани тогава в държавни лесничейства) бяха лишени от правото да добиват и търгуват с дървесина, а активите им - техника, сгради, ремонтни работилници, кантони и разсадници, бяха прехвърлени по заповед на бившия аграрен министър Венцислав Върбанов в държавни акционерни дружества, обявени веднага след това за приватизация. Купиха ги предимно работническо-мениджърски дружества, които се възползваха от всички позволени им от закона екстри, като разсрочено плащане (за срок от 10 години), с едногодишен гратисен период и издължаване с компенсаторки. Решението за обратното изкупуване на част от продадените някога активи пък бе взето на колегиум на Националното управление по горите през октомври 2002 година. Смущаващото обаче е, че навремето имотите бяха продадени на безценица а сега ведомството ги купува на пазарни цени. Така онези РМД-та, които все още не са успели да разпродадат ловните си хижи и почивни бази (на "РЕИ холдинг" или на "Литекс", да речем) срещу солидно заплащане, днес също ще спечелят добри пари. По-трудно е да се каже какъв е смисълът на тези "обратни" сделки за НУГ, чиито приоритетни дейности са строежът на горски пътища и охраната на горите? И не е ли по-разумно бюджетните средства да отидат за купуването на джиповете и бронежилетки, например? "На практика държавата сега плаща за нещо, което преди това е подарила", признава заместник-министърът на земеделието и горите Меглена Плугчиева. Но според нея това е "не само справедливо, но и принципно необходимо, за да могат структурите на НУГ да си вършат работата". Тук е мястото да отбележим, че през 2002-ра юристите на управлението по горите положиха усилия да върнат продаденото имущество по съдебен път. Още първите дела във Върховния административен съд обаче удариха на камък. Както писа тогава в. "БАНКЕРЪ", магистратите постановиха, че вътрешноведомствените актове, каквито са споменатите заповеди на ексминистър Върбанов, не подлежат на съдебен контрол. При това положение само през миналата година за обратното придобиване на имоти са похарчени над 603 хил. лева. "Цените се определят от лицензиран оценител или от ликвидатора, а парите за сделките се отпускат от лимита на НУГ за капитално строителство", уточни директорът на "Финансова дирекция" към Националното управление по горите Вангел Иванов. И тъй като ведомството е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, чак след 17 март ще стане ясно дали и през тази година ще продължи "обзавеждането" му с недвижимости. "Направен е списък на онези сгради, към които нашите 220 поделения в страната проявяват интерес. Ако той бъде одобрен от НУГ и ако, разбира се, цената им е поносима, ще пристъпим към купуването им. На много места частните фирми дължат на лесничействата пари за добитата дървесина. Преговаряме с тях за замяна на дълг срещу собственост", допълни Иванов. През 2003-а горската администрация е изкупила от частното "Бузлуджа" АД, което е в ликвидация, сутерен и партерен етаж от сграда, която преди три години е принадлежала на горското управление в Стара Загора. Освен нея са придобити и гаражи, дворно място, магазини и горски кантон за общо 435 213 лева. По същия начин срещу 41 667 лв. Държавната дивечовъдна станция "Каракуз" в Дулово е откупила от частната фирма "Дръстърлес" - Силистра ловната си база "Зли дол", а за 44 500 лв. Русенското управление по горите си е върнало административната сграда. Кърджалийското управление пък е спечелило на търг, организиран от Агенцията за държавни вземания, част от административната сграда на горски разсадник "Гебрен" в Свиленград за 1749 лв., която е била в активите на "Аидалес" Хасково. Пак през миналата година Държавната дивечовъдна станция "Тервел" е възстановила за 80 000 лв. собствеността си върху ремонтна работилница и склад, прехвърлени през 2000 г. на "Добруджанска гора". Тези отделни покупки, разбира се, не дават ясна представа какво и срещу колко са придобили РМД-тата при приватизацията на държавните дружества. За сравнение - не една сграда, а 80% от активите на "Дръстърлес" ЕАД са били продадени на 16 октомври 2000 г. на "Дръстърлес 2000" за 500 хил. лв., като 10% от цената са били платени в тридневен срок от датата на подписването на договора, а остатъкът, след едногодишен гратисен период, ще се изплаща разсрочено за цели десет години. При такива условия са били изтъргувани и държавните горски компании "Добруджанска гора" - за 1.750 млн. лв. на "Добруджанска гора 2000", и "Аидалес" - за 532 300 лв. на "Аидалес 2000". "Целта ни е да върнем само крайно необходимите имоти, които биха гарантирали нормалната стопанска дейност не само на лесничействата и управленията, но и на бъдещата Национална горска компания", отбеляза Меглена Плугчиева. Ако обаче горските дружества са толкова важни за функционирането на сектора, защо от нераздържавените навремето от бившия министър Върбанов над 20 дружества едва шест оцеляха (след опитите на земеделското министерство да бъдат оздравени) и също бяха предложени за продажба от Агенцията за приватизация. Две от тях вече са частна собственост. "Мусалалес" ЕАД - Самоков, беше продадено на 30 декември 2003-а на търг с явно наддаване на ЕТ "Фейшън-Снежана Царска" срещу 280 хил. лева. Освен впечатляващ автомобилен парк от цистерни, трактори, булдозери и автобуси дружеството притежава бензиностанция, складове, дърводелски цехове и сгради в Самоков, курорта "Боровец" и селата Белчин, Радуил и Широки дол. Също на търг, на 15 януари 2004-а, "Аква парк" АД придоби "Камчийска гора" ЕАД - Горни Чифлик. Първоначално обявената тръжна цена за горската компания скочи при наддаването четири пъти и достигна до 2.650 млн. лева. Освен административни сгради "Камчийска гора" разполага с разсадник, дърводелски цех и други производствени площадки в с. Старо Оряхово и гр. Бяла, както и почивен комплекс в с. Шкорпиловци. Заместник-министър Плугчиева не се впусна в подробни коментари, но предположи, че огромният инвеститорски интерес в случая е породен именно заради почивната база на брега на морето, въпреки че в капитала на дружеството му влизат и десетки декари гори от Държавния горски фонд по поречието на р. Камчия. "Сега те са в активите на частната фирма и за деактуването им новият собственик ще трябва да плати огромни такси. Смятам, че тези гори ще му излезат златни", подчерта Плугчиева. Засега земеделското министерство реагира единствено по отношение на третото предложено за продажба дружество - "Лонгоза", и поиска акциите му, които трябваше да се изтъргуват поне за 705 хил. лв., временно да бъдат свалени от фондовата борса. "Само за един ден (б.а. - при първия опит за приватизация през 2000 г.) етаж от административна сграда в центъра на Варна е бил прехвърлен на "Лонгоза" ЕАД, а останалата част е останала за ползване от Варненското управление по горите и от държавното лесничейство. С разделителен протокол дружеството е получило още разсадник за тополи, който е в съседство до летището, и ловен дом в гората между Добрич, Албена и Варна, където през 1988 г. е отстрелян благороден елен, чийто трофей е признат за световен рекорд. В активите на "Лонгоза" е и ловен дом "Пода", край р. Камчия, който носеше над 1 млн. г. марки приходи от международен ловен туризъм. Дружеството притежава също складова база и ремонтна работилница в Провадия. Единственото, което сме поискали от Агенцията за приватизация, е да се извадят онези активи, които ще са необходими на системата на горите за стопанската и ловната дейност, носещи приходи на държавата", каза Меглена Плугчиева. Как обаче ще се процедира с останалите три дружества - "Вищерица", "Беслет" и "Берковска гора", е пълна загадка. Другият заместник-министър на земеделието Нихат Кабил, чийто ресор е управлението на собствеността и търговските дружества с държавно участие, беше твърде лаконичен пред в. "БАНКЕРЪ": "Имаме ясно дефинирана посока и ще преценяваме доколко е целесъобразна приватизацията на всяко едно дружество. Трябва ли на всяка цена да бъдат продадени, след като за горската реформа и бъдещата Национална горска компания ще трябват активи? Националното управление по горите тепърва ли да ги създава?". Аграрното министерство не разполага с чак толкова много време, за да изясни позициите си. Агенцията за приватизация вече е открила процедура за продажба на 75% от капитала на "Вищерица", докато при "Берковска гора" все още се изяснява статутът на имотите и за това дружество тепърва ще се изготвя правен анализ и информационен меморандум. Най-неясно е бъдещето за "Беслет" - с. Гърмен, Благоевградско, което три години работи на загуба и изпълнява програма за финансово оздравяване.

Sinor.BG