След 1994 г. се появиха няколко нови вирусни инфекции, причинени от непознати досега вируси, които са в състояние да причинят значими щети и затова са обект на интензивни проучвания и на вниманието на специалистите по цял свят. През лятото на 1994 г. в една голяма ферма за ездитни коне се появи неочаквано тежко заболяване, което обхвана 21 коня. Животните отказваха храна, дишаха често и трудно, показваха висока температура, а част от тях лежаха с полуотворена уста. След няколко дни настъпваше фатален край. Така умряха 14 от болните коне.

При аутопсията се установи обширна интерстициална пневмония. Успоредно със заболяването на конете заболяха и двама членове на персонала - един жокей и инструкторът. Те показваха висока температура с тежки респираторни симптоми и нервни признаци. Единият от тях умря, като при аутопсията се установи също интерстициална пневмония. При вирусологичното изследване се изолира непознат досега вирус, който провизорно бе причислен към род Морбили вирус. По-късно, въз основа на прецизни изследвания този изолат, наречен ХЕНДРА-ВИРУС, бе причислен към новия род ХЕНИПАВИРУСИ от семейство Парамиксовируси. След 1996 г. се появиха още няколко малки огнища по конете и по хората с този вирус. Усилените изследвания за природните резервоари на тази инфекция найпосле установиха, че това са фруктоядните прилепи от семейство Pteropus, flying foxes – Летящите лисици. 50 на сто от тези едри прилепи имат антитела срещу хендравируса, а освен това този вирус бе изолиран от утробата на бременен прилеп. Не са обаче добре изяснени начините на пренасянето на тази инфекция от прилепите на конете и от конете на хората, тъй като вирусът се излъчва главно от урината и слюнката. Подозират се котките като междинно звено, защото при тях е установено пряко пренасяне от котка на котка.

През септември 1998 г. на Малайския полуостров избухна голямо огнище от заболявания по свинете и хората. За половин година заболяха или бяха изклани един милион и двеста хиляди свине, а заболяха 265 души, 105 от които умряха. Заболяването се появи сред малки свинеферми в самите джунгли и бе силно контагиозно за свинете. Заболелите хора бяха главно работници във фермите, но предаване от човек на човек не се наблюдаваше. Клинично при хората доминираше тежък енцефалит с треска, главоболие и кома след 48 часа. При свинете инфекцията се проявяваше с висока температура, тежки респираторни признаци и понякога с нервни симптоми. На клетъчни култури от свински произход бе изолиран вирус, наречен НИПАВИРУС, който се оказа родствен с хендравируса, но показа съвсем различен клетъчен тропизъм.

Двата вируса формираха новия род Henipavirus. Оказа се, че природни резервоари и на този вирус са прилепите Летящи лисици, които са около 60 различни вида. Ареалът на тяхното разпространение е цяла Южна Азия, Австралия, Източна Африка и южните арабски страни. След 2000 г. нипавирусната инфекция се появи в няколко спорадични огнища. Заедно с това австралийски вирусолози разкриха още няколко сродни вируса, които инфектират коне, свине, хора и др.

Това са Men angle virus, Tiomanvirus и др. Техните природни резервоари по всяка вероятност са пак Летящите лисици. Вирусите от рода Henipavirus са поредният пример за неподозирана екологична циркулация на неизвестни вирусни инфекции сред природата. От в. Гласът на фермера

Sinor.BG