05-02-2008 г. На фона на зачестилите протести на млекопроизводителите у нас за по-добра изкупна цена на млякото и по-високи субсидии е добре да припомним за качеството, мястото и ролята на обемистите (груби) фуражи в храненето на преживните животни. Ако за млекопроизводителите от даден регион изкупната цена на млякото е еднаква, еднакво висока е и цената на закупувания комбиниран фураж от фуражните заводи, то печалбата ще е различна, защото себестойността на произведеното мляко в съответните ферми е различна. Основен дял в млекопроизводството се пада на фуражите, а те са по-евтини, когато се произведат във фермата със собствени сили и средства. Обемистите фуражи се произвеждат почти винаги от фермера, а тяхното качество е условие и фактор за намаляване на дела в дажбите на скъпите комбинирани фуражи. Световното производство на мляко се изчислява на около 540 милиона тона годишно, от които 467 млн. тона краве, 54 млн. тона биволско, 10 млн. тона козе и 8 млн. тона овче мляко. Краве мляко се произвежда почти в целия свят, докато останалите видове се произвеждат в отделни страни и региони. Със своите 6 на сто от общия брой на кравите в света, ЕС произвежда 125 милиона тона или една четвърт от световното производство на мляко. След ЕС по производство на мляко следват страните от Северна Америка - САЩ и Канада. Този висок производствен потенциал се дължи на факта, че кравите, отглеждани в тези страни са с много висока млечност - над 6000 литра от крава годишно. За света този показател е малко над 2000 литра средно от крава, а за нашата страна 3200-3400 л. Поради свръхпроизводството на мляко в ЕС от 1983/1984 г. са въведени ограничения, изразяващи се в определяне на квоти за всяка страна, район и ферма. Това бе причина за намаляване на броя на кравите за мляко, увеличаване на тяхната млечна продуктивност и увеличаване на броя на кравите за месо. По добив на мляко от крава в страните от ЕС съперничат само няколко страни в света, като Израел, Япония, Южна Корея, Северна Америка. Между страните от ЕС също се наблюдават различия, например в Швеция средният млеконадой достига и надминава 7000 л от крава, а в Гърция е 4500 л. Тези различия пораждат и различни проблеми за животновъдите в съответните страни и за обществото като цяло. Различна е и цената на млякото, факт, който задължава да се търсят възможности да се произвежда с по-малко разходи. В развитите в млечно направление страни се заражда тенденция за спиране на по-нататъшното повишение на млечната продуктивност, а при тези с ниска млечна продукция - стремеж за нейното повишаване, включително и у нас. В контекста на този проблем се разглежда и ролята на тревните фуражи като средство за регулиране на млечната продуктивност при кравите и намаляване на себестойността на произведеното мляко. Фуражите, произвеждани във фермата, са с по-ниска стойност от закупените и това е пътят за увеличаване на тяхното качество и дял в храненето на животните и намаляване на себестойността на продукцията. Общоизвестно е, че кравата с част от консумирания фураж задоволява първо нуждите си за поддържане на живота, а останалото количество фураж превръща в мляко или използва телесните си резерви и слабее. Обемистите фуражи могат да задоволяват изцяло нуждите за поддържане на живота и в зависимост от тяхната хранителна стойност и консумирано количество да осигуряват съответна млечна продукция. В този смисъл качеството на обемистите фуражи в дажбите на кравите е от значение, което не трябва да се пренебрегва. Колкото повече и по-качествен обемист фураж приеме дадено животно, толкова по-малка е необходимостта от комбиниран (концентриран) фураж за реализиране на потенциалната млечна продуктивност. Тази максима през настоящия зимен сезон с особена тежест се стовари върху плещите и джоба на фермерите млекопроизводители. Сушата през 2007 г. бе причина за производството на недостатъчни количества сено и силаж. Произведените количества са с много ниска хранителна стойност. За силаж и особено за сено се прибираше какво ли не, предимно ядима плевелна растителност, за да се осигури някакъв фураж за животните. В някои ферми се разчита изцяло на отпадъчни груби фуражи, чиято хранителна стойност е ниска, но това е въпрос за оцеляване на животните и на фермерите. Ниското качество и недостатъчните количества на обемистите фуражи водят до по-голямо потребление на скъп комбиниран фураж за балансиране на дажбите, което води до увеличаване на себестойността на млякото и съответна финансова загуба за фермера. Това ни дава повод още веднъж да поставим въпроса за производството на висококачествени обемисти (груби) фуражи и намаляването на дела на скъпоструващите комбинирани фуражи в дажбите на кравите. Производството и използването на обемисти фуражи, паша, зелени фуражи, сено, силаж, отпадъчни груби фуражи е в ръцете на всеки фермер, занимаващ се с отглеждане на крави и овце. За ефективно управление на храненето на животните и по-добра печалба фермерът трябва да има достатъчно познания за факторите, от които зависи хранителната стойност на фуражите, за технологичните изисквания при производство на висококачествен фураж и стабилни познания по хранене на животните. От в. Гласът на фермера

Sinor.BG