Не прищипвайте десертните лозя

Премахването на връхчетата на леторастите с едно–две недоразвити листенца се нарича прищипване. С тази резитбена операция се преследват различни цели. Проведено 4-5 дена преди цъфтежа на ресите, то спомага за предотвратяване на изресяването, причинено от буйният растеж на леторастите, особено при някои чувствителни сортове. Ако върховете на леторастите изразходват по-голяма част от хранителните вещества, настъпва изгладняване на ресите и те се превръщат в мустаци. По този начин хранителни вещества се насочват с предимство към цъфтящите реси и младите завръзи. Временно растежът се преустановява за 10–15 дни. При десертните сортове ефектът от прищипването е отрицателен, защото при тях е нежелателно образуването на сбити гроздове. Не се прищипват слабо растящите леторасти, слабите лози и леторастите от чепове, които ще се използват при следващите резитби. Ако лозите се формират чашовидно, се прищипват се всички леторасти.

Прищипването се извършва веднага след появата на ресите. С пръсти се откъсват връхните пъпки на силните леторасти. Склони към източване - превръщане на ресите в мустаци, са повече десертните сортове (Болгар, Шасла, Италия и др.) При винените сортове източването е фатално. По-слабо е източването и при асмовидно отглежданите лози. Ето защо при тези случай не се налага тази операция. Срещу изресяването по време на цъфтежа най-добре е прищипването да се направи 4 – 5 дни преди него. Тогава то има резултат за по-добро завързване и се получават по-сбити гроздове. Склони към изресяване са някои винени сортове, като Мискит червен, Мискет врачански, Тамянка, Ракацители, Сапарави и др., а от десертните – Мискет хамбургски и Бяло семе. При останалите десертни грозда прищипване през периода на цъфтежа не се препоръчва.

Прищипването на върховете на леторастите се използва и като метод за ускорено създаване на стъблените формировки, както и за тяхното по – бързо възстановяване след измръзване. За целта върховете на оставените на всяка лоза два буйни летораста, когато достигнат до носещия кордонен тел се прищипват непосредствено под него. От израсналите в резултат на операцията колтуци последните два се използват за формиране на кордоните, а останалите се премахват до основата на леторастите.
Чрез прищипването на леторастите се увеличава физиологичната влажност, интензивността на транспирацията и на фотосинтезата, както и активността на някои ензими в листата.

Като способ за преразпределяне и целесъобразно пренасочване на пластичните вещества, прищипването влияе положително за повишаване на родовитостта на летните пъпки. Това се използва за получаване на втора реколта грозде при ранозреещите сортове. Формирането на плодоносни колтуци върху развилите се от спящи пъпки и ъглови очи леторасти се постига, като се извършва филизене на лозите и прищипване на запазените най – силни и правилно разположени леторасти, когато достигната 15 – 20 см дължина.