Целаструс (Celastraceae) и други чашкодрянови

Целаструсът е увивен и вертикално растящ храст, който естествено расте в Китай и Япония. У нас се отглежда и култивира на места с по-мек климат, защото мръзне при ниски температури. Най-срещан е в парковете на Черноморието. Търсен е за покритие на стени, беседки и огради.
На височина достига 10-12 м. Кръглите му едри листа са със заострени върхове. Те са разположени срещуположно на клоните и са снабдени с дълги дръжки. Цветовете са дребни и незабележими, когато цъфтят през май. Листата променят баграта си преди да опадат през ееснта от зелена в жълто-оранжева. Ефектни са плодните кутийки, когато се разтварят. Те са обагрени в яркожълто, а семената имат оранжево-червена месеста обвивка и тогава храстът засиява като слънце.
Безспорно целаструсът е много красив, но не е подходящ за градини, където има дървета и храсти. В близост до дърво или храст, целаструсът успява да се увие около фиданка или храст, увива се ловко около съседа и го умъртвява.
По-подходящи са други представители на семейство целаструцеа. Например японският гашкодрян (Enonymus japonica). Той освен че е много красив, е и вечнозелен. Листата му са приятно зелени, с елипсовидна форма и също разположени срещуположно на клоните. Семената имат месеста обвивка в оранжево. Японският чашкодрян също обитава Черноморието у нас и по-южните райони с мек климат. Поддава се на резитба и от него се получават много ефективни декоративни форми.
Освен че е много красив и вечнозелен, японският чашкодрян е много полезен. Кората на корените му съдържа твърдо вещество, приличащо на каучук или познато под името гутаперча. Гутаперчата намира широко приложение в техниката и медицината. Японският чашкодрян е сенкоиздръжлив и обича влажните почви. Трудно издържа засушаването и ниските температури под минус 15С.
Много приличащ на японския чашкодрян е Evonymus radicans. Дори се спори по въпроса дали не е форма на японския чашкодрян. Той е увивен храст като целоструса, но не стига неговата височина, нито погубва съседите си. Има лепливи мустачки и с тях се закрепва към предмети. По-издръжлив на ниските температури е от японския чашкодрян. Много е търсен за покрития на стени и беседки. Ако клоните му допрат почва, те много бързо и лесно се вкореняват.
Най-разклонен от чашкодряните е брадавичестият чашкодрян.
Enonymus verrucosa. Младите му клонки са покрити с гъмни петна. Към почвите няма предпочитания, защото расте добре на богати и влажни почви и на по-бедни сухи почви. По съдържание на гугаперга брадавичестият чашкодрян държи първенството. Семената на всички чашкодряни покълват много бавно и по тази причина семенният начин на размножаване не се използва и се знае, че през първите години чашкодряните много бавно растат. Повече се използва вегатативното размонжаване чрез зелени резници и чрез отводи.
Чашкодряните са много полезни и търсени за това, че издържат на варовити почви и замърсен въздух. Те са и много красиви.