Градина – "Ноев ковчег" в Големаните съхранява стари сортове овошки

Стефан Косев, човекът благодарение на който е открито богато тракийско погребение край Големани, сега живее сам и в забвение. 80-годишният бивш кмет на селото спрял багера, който копаел трасето за водопровода между Плаково и Големани, точно до могилата с гробницата. Намесил се навреме и вече Регионалният исторически музей -В. Търново и България имат безценно богатство, което обикаля изложбените центрове по света.
Стефан Косев се е заел да съхрани и друго„съкровище” – старите сортове овошки от балкана, повечето от които почти са изчезнали.

[B%]Неговата градина от 50 стари дървета са истински «Ноев ковчег».[%B]

Те са над 80-годишни и са от 40 изгубени родни сорта ябълки, круши, сливи,праскови.
Едни от най-търсените са ябълките кантарки, защото са резливи и подходящи за диабетици, посочи стопанинът. Само крушите са десетина сорта. Вече не може да се намерят крушите ечемянки, които зреят по време на ечемичената жътва.Останалите са круши водници,червеняци, попски, които са по-разпространени. Сливовите дръвчета са най-различни- сини кюстендилски, червените и едрни «гърлестици». Има и летни бели сливи, които той нарича дребнушки.
Много плод дават старите асми в двора на къщата му. Въпреки, че тази година заради късните зимни студове и дъждовете, реколтата не е много добра. В зеленчуковата градинка бай Стефан е съхранил много редки сортове. Сред тях са доматите «бивоско сърце», които тежат по 1 кг. Градинрските му умения са високо оценени м.г по време на селскостопанска изложба в Големаните. Тя била организирана по време на земеляческата среща и хората не могли да се начудят на огромните домати.
Въпреки, че трудно ходи, бившият кмет работи всеодайно и дава втори живот на 80-годишните дървета. Повечето от тях са садени от баща му, изкусен овощар, учил занаят в Пловдивско. Той съдал 40 дка прекрасна градина в Големани, която била отчуждена и изкоренена при създаването на ТКС-Килифарево, с болка си спомня той. «Сега овошките са моето богатство и спомените за откриването на тракийското съкровище в селото», признава бай Стефан. Тракийското погребение съдбовно белязва целия живот на Стефан Косев, който през паметната 1991 г. бил кмет на Големани.
Още не може да си прости друг случай, когато била разровена могила в близката местност «Старчевото». Жителите на селото разказват, че трактористи от ТКЗС-то като разоравали нивата, открили човешки кости, които захвърлили. Може и да са намерили погребални дарове, но случаята станал местна легенда.

Затова като започнало прокопаването на трасето за водопоровода от язовир «Йовковци” , Стефан Косев зорко следил работата. Всеки ден ходил на обекта, но се разболял и влазъл в болница. Като се върнал на работа видял, че машините са буквално до едната могила в местността «Ибрямовото». Намесил се навреме и и се обадил в мезея. Веднага пристигнали археолозите и още през първия ден изровили златни предмети от богатото погребение на тракийски династ.

[B%]Дните на изваждането на съкровището са най-паметни в живота на Стефан Косев[%B]

През това време почти не се отделял от мястото на разкопките. Бил толкова развълнуван, че и до ден днешен помни как били намерени 1000–та предмети от гробницата. Най-много бил впечатлен, като открили златните накити и пеликето (червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени).
Самият той случайно изровил в градината си каменна конска глава. Разбира се, веднага я предал в историческия музей, където винаги го приемали радушно и го смятали за свой доверен човек.

Стефан Косев кметувал до 1995 г. и се превърнал в страшилище за иманярите, които заприиждали в района. До могилата с тракийското погребение има още една, по-висока. Отпуснатите пари за проучването й скоро свършили. После за кмета било трудно да разгонва грабителите.Понеже четял много историческа литуратура, бил убеден , че в голямата могила има заровена тракийска колесница. Не минавало и ден да не обиколи знаковата местност «Ибрямовото».Винаги носел торбичка с бинокъл, който държал като пистолет. Само като зърнели отдалеч високият кмет, иманярите хвърляли всичко и побягвали. За щастие дръзкия пазител на историята не пострадал. ИсМузейните работници го предупреждавали, че с иманярите шега не бива, но бай Стефан обикалял района и нощем.

На това място сякаш е «заровено сърцето» ми, признава възрастния човек. Години след като се пенсионирал, честичко обхождал района, където бил погребал тракийския династ. «Струва ми се, че имам мисия да охранявам това място, защото в околността може и да има още старини. Продължавам да сънувам златни колесници», признава възрастния човек.

Сега заради достолепната си възраст турдно стига до разкопаната могила. Не му помага и вярното му «конче»-неговия бастун. Вече почти никой не се сеща бившия кмет,който живее напълно сам. Половината от пенсията от 170 лв. дава за лекарства.
Единственият, който му засвидетелства някокво винмание е директорът на Регионалният исторически музей –В.Търново. м.г. той му подарил своята книга, посветена на находката в Гелемани - «Траките край Атрюс». Сега бай Стефан пази този дар като реликва. Никой не се сетил да му даде поне грамота за проявената гражданска съвет. За парично възнаграждение и дума да не става, не бих я приел, признава възрастния човек.Най-голямите му награди са чистата съвест и радостта, че тракийското съкровище прославя България по света.

[B%]Лилия Лозанова, farmer.bg
Снимка на Стефан Косев в градината[%B]