Нестандартен начин за зазимяване – без стесняване и затопляне

Пчелар съм от 1962 г. и вече пчеларствам 46 години като започнах с 2 семейства. Сега притежавам 80 броя силни и здрави семейства, които зазимих тази есен в отлично състояние. Когато станах пчелар научих от стария пчелар, който беше много добър в селото, че при зазимяването на пчелите следва да ги стесня на толкова пити, колкото покриват и да ги затопля със затоплящи материали. Така практикувах десетки години. Резултатите, особено през някои дъждовни и снежни години бяха много лоши. При пролетния преглед намирах мокри затоплящи материали (стари дрехи), понякога вода, а крайните пити до преградната дъска бяха мухлясали. Тъй както и купища измрели, мокри и мухлясали пчели. Семействата силно отслабваха и трудно се подготвяха за първата паша – акацията.Ех имаше и по-благоприятни години, когато зимите бяха по-сухи и с повече слънчеви дни. Но те бяха по-рядко. Разполагам с богата пчеларска литература, включително и чуждестранна- руска, чехска, немска и навсякъде се говори за силно стесняване и затопляне – вариантите са различни, но начинът е един и същ. Особено впечатление ми направи статията на г-н Петър Бонев от София, един уважаван и редовен кореспондент на в-к „Пчела и кошер”, отпечатана в бр. 215 от 31.10.2007г. В статията си г-н Бонев, използвайки законите на физиката доказва, че идеалният начин за зазимяването е пчелите да се стесняват на 6, 5, дори 4 пити, при което през късна есен те образуват елипсовидна форма на кълбото и увисват под рамките, а през зимата пчелното кълбо добива сферична форма, която е идеална за задържане на топлината. Безспорно всичко това до тук е така. Не споделям обаче твърдението, че ако пчелите се оставят на повече пити през зимата не могат да образуват сферично кълбо, а остават в елипсовидно и така изразходват повече енергия за затопляне. Не може да се твърди, че пчелното кълбо е една неподвижна константна величина, защото стара истина е, че кълбото е в постоянно движение и изменя формата и плътността си постоянно в зависимост от външните условия. При понижаване на температурата то се свива и обратно при повишаване на температурата се разширява.

Пчелите имат неповторим инстинкт да усещат кога трябва да се приберат в кълбото и да не останат извън него.

Имал съм лични наблюдения как посред зима пчели оставени на повече пити - 9-10 броя, са изоставили крайните пити и са образували идеално сферично кълбо в средата или в задния край на кошера. Преди десетина години аз също не можех да допусна как може да иззимуват пчели без стесняване и затопляне. Няколко случки ме накараха да променя коренно становището си. Ще спомена само две от тях.

- Преди 10-15 години в селото ми почина мой колега пчелар, който притежаваше десетина кошера. Наследи ги негов роднина, но поради незнание, а и беше късно есента, пчелите останаха незазимени. През пролетта ме повикаха да ги прегледам. Оказа се, че пчелите са презимували много добре и през пролетта се развиха много добре – с много пило и пчели. Нямаха никаква влага за разлика от моите.

- През есента преди 7 – 8 години имах приятелски разговор в амбулаторията на местния ветеринарен лекар. Той ме знаеше като стар и опитен пчелар и се заинтересува как зазимявам пчелите. Казах му, че правя стесняване, затопляне, сваляне на всички магазини. Той леко се усмихна. Това ме озадачи. На свой ред аз също го попитах, как той е зазимява своите пчели, които бяха в друго по-далечно село. Той ми разказа, че преди години също е свалял магазините и стеснявал плодниците, но случило се че есента била топла и восъчния молец му изял 50-60 пити. От този момент той не стеснява плодниците и не сваля магазините. Пчелите му зимуват без проблеми и без влага. Препоръча ми да направя опит с няколко семейства. Аз тогава имах 50 семейства. Реших с голямо недоверие да рискувам 3 семейства и ги оставих на 11 пити в плодника – /аз държа винаги плодниците на 11 пити/ и с цели магазини. През цялата зима прослушвах и наблюдавах тези три семейства в очакване да загинат. При първия пролетен преглед изненадата ми беше голяма – пчелите се развиваха много добре и с малък подмор, поради липса на влага. През лятото извадих много мед от тях. Следващата зима оставих без зазимяване още 11 семейства. Пролетта те също се развиха чудесно. На следващата година зазимих всичките си 50 семейства с магазини и така вече 8 години аз не стеснявам, не затоплям и не свалям магазините на всичките си семейства, от които 65 са кошери Дадан-Блат, 7 броя лежаци и 8 броя Лангстрот-Рут, но тук случаят е друг.

Накрая искам да завърша с един интересен случай, който още веднаж доказва правилността на моя опит и този на ветеринарния лекар и той е следният: „Преди десетина години ловците от селото откриха един голям рояк на една недостъпна скала надвиснала над рекичката. Направили залпова стрелба срещу него, но нищо... След това този рояк живя още 7-8 години на открита скала, но закрит от дъждове и ветрове, без да загине. След това аз му загубих следите и не зная съдбата му. Това за сетен път доказва тезата: „Пчелите не умират от студ, а умират от глад” и бих добавил: ”и от влага”. Напук на всички теории и научни доказателства. Практиката е по-силна от тях.

От в. Пчела и кошер