Болестта сачмянка се причинява от голям брой патогени, най-важни от които са гъбата Stigmina carpophila и бактериите Xanthomonas campestris и Bacillus pumilus. Тя засяга всички костилкови видове, но особено вредно е нападението при кайсиите, прасковите и черешите. По-слабо се нападат вишните и бадемът.
Причинителите се развиват още рано напролет, защото изискват ниски минимални температури, стига да има наличие на влага. Видимите признаци започват първо с поява на дребни пурпурни точки по листата, които се разрастват до дребни петна с бледо кафяв до охрено-жълт цвят. Тъканта около петната придобива червено-кафяв цвят във формата на пръстен. При младите още нарастващи листа тъканта в средата на петната опадва и се получават дребни кръгли дупки, наподобаващи перфорация от сачми. При силно нападение по-късно по леторастите също се появяват закръглени или елиптични, слабо вдлъбнати петна с тъмнокафяв цвят.
При прасковата петната се разрастват по-силно и обхващат пръстеновидно едногодишните клонки, като причиняват загиване на връхната им част. Около тях често има капчици смола.
По плодовете на прасковата и кайсията се появяват дребни закръглени бледокафяви петна, ограничени с бледо червен до жълто-кафяв венец. При нарастващите плодове засегнатата тъкан засъхва и опадва, в резултат на което се образуват вдлъбнатини, които се изпълват със смола. При оформените вече плодове заразените тъкани остават.
По плодовете на черешата се образуват кафяво-червени петна, чийто тъкани спират да нарастват, в резултат на което се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава сраснала с костилката.
Пръскането преди и след цъфтежа има добро превантивно действие и може да се направи с един от следните препарати: дитан М 45 – 0,30%, купроцин супер М – 0,25%, шампион ВП- 0,30% и др./Петър Йорданов