Абсурдите на акцията за регистрация на кладенците

22-02-2007 г. В наредба на Министерството на околната среда и водите бе заложено всички собственици на малки кладенци за лични нужди да регистрират своите водоизточници. Кампанията бе със срок до 11 февруари и в съответсвие с изискванията на Закона за водите от 1999 г. Според нормативните документи стопаните могат да ползват до 10 куб. л вода на денонощение, без да дължат някакви такси. Това количество е напълно достатъчно за напояването на 2-3 дка и за поене на животните. За ползване на вододайните съоръжения с промишлена и търговска цел, се предвижда заплащане на определена такса, заявяват от басейновите дирекции. На тези съоръжения вече ще бъдат поставени водомери и ще се контролира използваното количество вода. Държавните служители обаче не обясняват как точно ще се измери кой какво количество е ползвал и как ще поставят отчитащите уреди. До тук всичко добре, но се оказва, че онези които коректно са регестрирали кладенците и имат фирми или са еднолични търговци, трябва да плащат по простата причина, че са юридически лица, което означава, че са ползвали водата за стопански цели и затова подлежат на санкции. Засега на тези хора им се съставят актове за нарушения за предишна дейност, независимо колко малко вода са употребили, като не е ясен и размерът на паричната санкция. Популярното обяснение на овластените чиновници е, че когато си купуваме от пазара селскостопанска продукция, всеки от нас плаща, което е и резон и производителите, които са стопански лица, да плащат за използваната вода. Така стопанин, който който не се е регистрирал като търговец, може да точи безплатно до 10 000 л вода на ден, а юридическите субекти, трябва да се издължават на държавата, макар и употребили в пъти по-малко от живителната течност. И всичко това става твърде скоро след крайния срок за регистрация на кладенците, защото по този начин съвестните граждани са се обозначили като собственици на водоизточници и дават възможност на административните органи да покажат колко е мощна държавната машина. При това изграждането на този вид съоръжения е извършено от самите потърпевши, а водата идва направо от природата и е абсурдно някой да понася санкции за нейното потребление.