Климатичните промени правят бедните още по-бедни, а богатите - по-богати

Променя се географията на селскостопанското производство

20.09.2018 г.

Климатичните промени правят бедните още по-бедни, а богатите - по-богати

„Вероятната промяна в климата през следващите десетилетия напълно ще промени географското разпределение на селскостопанското производство. Промените ще бъдат изразени в нарастващи средни температури, по-висока  честота и интензивност на природните бедствия, увеличаване на щетите от вредители и болести”. С тази песимистична прогноза започва доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за „Състоянието на световните селскостопански стоков пазари 2018" (The State of Agricultural Commodity Markets 2018), оповестен на 17 септември.

В териториите, близки до екватора, селскостопанското производство ще бъде значително намалено, а в редица региони дори може да стане практически  невъзможно. Перспективата до 2050 г. обаче е оптимистична за районите  с умерен климат и най-вече за северните страни. Там климатичните промени ще са от полза за селскостопанския отрасъл.

Промените в климата променят състоянието на  глобалното селско стопанство, като различното им влияние разделя държавите на победители и губещи. Страните от Африка, Азия и Латинска Америка, много от които вече страдат от хроническа бедност и недостиг на основни храни са в най-неблагоприятно положение. Очертава се задълбочаване на неравенството между бедния Юг и багатия Север. Климатичните промени могат да  направят бедните още по-бедни, а богатите - по-богати.

Най-големите загуби от глобалното затопляне ще понесе аграрния сектор на Индия, а най-печелившата държава от вероятните климатични промени до 2050 година се очертава да стане Канада.

Поради намаляването на селскостопанското производство, Индия ще бъде принудена да увеличи нетния внос на храни с близо 20 на сто . В същото време  се очаква до 2050 година Канада да увеличи износа на храни с 21,9 %. Русия също ще има полза от затоплянето  и въпреки, че ще остане нетен вносител на храни, ще намали с около една трета разликата между вноса и износа.

Експертите от ФАО са на мнение, че положението не е безнадеждно и „международната търговия има потенциала да стабилизира пазарите и да пренасочи  излишъка от храни към  дефицитните региони, помагайки на страните да се адаптират към климатичните промени.” Генералният директор на ФАО Жозе Грациано да Силва акцентира, че е изключително важно да се „гарантира, че еволюцията и разширяването на търговията със селскостопански стоки е справедливо и работи за премахване на глада, несигурността и  недохранването в световен мащаб.”.

Докладът на ФАО демонстрира забележим ръст на международната търговия със селскостопански стоки през последните години. Обемът на глобалната търговия през периода 2000-2016 нарасна  с 570 млрд. долара – до 1,6 млрд. долара. По-голямата част на това респектиращо увеличение според ФАО се дължи  на икономическото развитие на Китай, както и увеличаването на световното търсене на биогорива. През посочения период  Китай успя да  изпревари Канада и Австралия и стана четвъртият по големина износител на селскостопански продукти в света. Индонезия и Индия също са засилили износа, през този период и  са вече в групата на  десетте държави най-големи износители на храни, като се класираха на   8-мо и 10-то место в този престижен отбор.

Русия и кавказките държави благодарение на климатичните промени ще увеличат селскостопанското производство. Тези страни ще внасят по-малко и ще изнасят повече, което ще намали нетния внос с 35,5%, прогнозира ФАО.

Sinor.BG

Споделяне на сайта