Когато присаждането е извършено сполучливо от човек с добър опит, за какъвто се обявява нашият читател, единствената причина е несъвместимостта между подложката и присадника. Тази проява е доста често явление при присаждането и тя трябва да се има предвид при избора на подложката и присадника. Несъвместимостта може да бъде пълна, когато присадената пъпка или калем въобще не се срастват с подложката. Не са редки случаите, когато срастването е частично и тогава се проявява т.нар. късна несъвместимост. В този случай присадниците се развиват сравнително добре през първите няколк огодини и чак когато встъпят в плододаване се проявява лошата съвместимост. Такива дървета не се развиват добре и много често се чупят в мястото на присадката. При незадоволителна съвместимост се наблюдава и различие в надебеляването на подложката и присадника, което обаче не винаги се дължи на несъвместимост.

Несъвместимост не става, когато присаждането става на подложка, получена от същия вид – ябълка върху ябълка, круша върху круша, праскова върху праскова и т.н. Много често за подложки се използват и други видове овошки. От проведени наблюдения е установено, че много крушови сортове не се срастват добре с дюлята и най-често при тях се проявява късна несъвместимост. От по-широко разпространените у нас крушови сортове такива са: Жифардова масловка, Пекъмс триумф, Клапов любимец, Боскова масловка, Вилямова масловка, Червена Вилямова масловка и др. присаждането на тези сортове върху дюля задължително трябва да става чрез междинник, което за съжаление не винаги се спазва.

Това се осъществява като върху дюлята се присажда пъпка или калем от сорта, който добре се сраства с нея и не следващата година върху него се присажда желания сорт. Като междинници най-често се използват калеми от Попска круша или Хардиева масловка, които много добре се срастват с дюлята. Това може да стане и чрез присаждане с две щитчета. От междинника се изрязва щитче, на което се премахва пъпката и върху него се поставя щитчето от сорта, който искаме да присадим. Двете щитчета се прилепват едно към друго, като се внимава кората им напълно да съвпадне. Така подготвените две щитчета се поставят в Т-образния изрез на подложката и се привръзват. Присаджането с двойно щитче е доста съблазнителен начин, защото при размножаването се спестява една година. Процента на този начин на присаждане обаче е доста малък по отношение на присадените подложки и особено когато отрезите не са гладки и кората на двете щитчета не съвпада добре. Трябва да се има предвид, че несъвместимостта при крушата с дюлята понякога зависи и от различните разновидности на дюлевите подложки с отделните сортове. За съжаление този въпрос не е достатъчно проучен.

Несъвместимост често се наблюдава и при присаджането на кайсия върху джанка и слива, какъвто е най-вероятно случаят и при вас. За преодоляване на тази несъвместимост са проведени доста проучвания за установяване на подходящи джанкови подложки за кайсията. В резултат на това, в опитната станция в Слиистра, е утвърдена джанкова подложка №4, която много добре се сраства с кайсията и се размножава като стандартна подложка за неия. У нас и в чужбина има проучени и утвърдени и много други сливови и джанкови подложки за кайсията.

Причина за предивременното загиване на черешата е и късната несъвместимост с махалебката на някои черешови сортове, което се проявява към 6-10-та година след засаждането. Вишната също много често проявява несъвместимост с черешата.

Прасковата най-често се присажда върху праскова и по-рядко върху джанка, с която понякога проявява несъвместимост. Особено често такава несъвместимост се получава при присаждането на прасковата върху кайсия и бадем, които много рядко се използват за размножаване на прасковата.

Sinor.BG