Обикновената полевица е предпочитана житна трева

30-01-2007 г. Обикновената полевица (Agrostis vulcaris) е дълготрайна ниска коренищно-рехавотуфеста трева с най-широко приложение от семейството на житните. Кореновата система е плитка, но добре развита и пронизва почвата с множество тънки, недълбоко разклонени брадести корени, които осигуряват здраво сцепване на почвените частици. Образува множество подземни и надземни издънки, които дават богато облистени стъбла. Листата са нежни, тесни, неокосмени, къси, с фини жилки. Стъблата са тънки, гладки. Съцветията са разперена метлица с множество разклонения. Класчетата са малки, червено-винени. Семената са дребни. Формира интензивно-зелен, плътен и устойчив на плевели тревен килим. Развива се бавно през пролетта, по-бавно се раззеленява, но остава зелена до късно наесен. Пълното си развитие достига едва на третата година. Дава среден прираст, който при ранна коситба се подобрява. Понася добре ниското и често косене, тъй като при коситбата остава незасегната значителна част от приосновните листа. Полевицата е невзискателна към климатичните и почвени условия. Вирее най-добре на влажни, хумусни и тежки почви край реките и блатата, а така също и на високите планински и бедни почви, където има чести мъгли и валежи. На такива места тя е добър компонент в смеските за трайни ливади и пасища. Понася добре студа, но на суша не издържа. Умерено устойчива е на утъпкване. За получаване на семе може да се използва от втората година нататък. Дава по 20-30 кг семе от декар. От в. Фермер