ДОБРИТЕ ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ

11-01-2007 г. Уважаеми г-н Тодоров, уважаеми колеги пчелари от пчеларско дружество „Акация”, Пловдив, благодаря ви за вашето по принцип положително отношение към „Наръчника за добри пчеларски практики”. Използвам случая на публикуването на откритото ви писмо във в. „Пчела и кошер”, бр. 186 от 06.09.2006 г., за да дам отговор от друг поглед на поставените от вас въпроси – чрез примери на подобни ситуации: 1. Първата ви и основна забележка е по отношение на „книжнината по отчитането на дейността”. Както отбелязвате: „Не са малко пчеларите в България, които спазват и работят по изискванията на ДПчП... без да водят на отчет разните контролни карти за самоконтрол, които на практика усложняват системата”... „Предлагаме да се преразгледа документацията за ДПчП и да отпадне всичко излишно”. Според българските закони и европейските изисквания пчеларят носи пряка отговорност за производството на безопасни за здравето на консуматорите пчелни продукти. Това обаче не става на доверие. В света са измислили как документирано да се носи отговорността. Затова са създадени „Добрите производствени практики”. Принципите им са общоприети и не подлежат на обсъждане, а само трябва да се спазват. За тази цел за пчеларството е разработен „Наръчникът за добри пчеларски практики”, съобразен изцяло с принципите на „Добрите производствени практики” и на действащата у нас и в Европейския съюз (ЕС) нормативна уредба. Една от основните части на наръчника е воденето на документация. За улеснение на пчеларите всички документи за попълване са събрани в една малка книжка, наречена „Контролни карти за самоконтрол”. Документите са така проектирани, че попълването им е много лесно. Осен това в документите се пише рядко, а не всеки ден. В документите се пише само тогава, когато има извършени действия от пчеларя, за които предварително е известно, че могат да доведат до замърсяване на пчелните продукти. 2. Изразявате несъгласие с твърдението, че който не прилага „Добрите пчеларски практики” ще отпадне от пазара. Вие твърдите, че след като са произведени пчелни продукти, качеството на които е доказано в акредитирани лаборатории, не може да се говори, че тези пчелари ще отпаднат от пазара. Ще цитирам накратко изказвания на видни представители на ЕС: В интервю през септември 2006 г. при посещението му в България г-н Рикардо Себастианини, генерален секретар на Апимондия, подчертава: „В ЕС директивите са ясни, спазването им подлежи на непрекъснат контрол и е въпрос на оцеляване. Тук въобще не става въпрос някой да бъде убеждаван в необходимостта да спазва или не определени законови изисквания. Ако иска да оцелее, той ще бъде принуден да ги спазва. В противен случай автоматично отпада” (в. „Пчели”, бр. 20/05.10.2006 г.). Трябва ли още да чакаме? Трябва ли да постъпим като при случая със смяната на номерата на колите – всичко да вършим в последния момент? По въпроса за качеството на пчелните продукти по вашите думи, „доказано в акредитирани лаборатории”, смятам, че е необходимо да се направи известен коментар. Акредитираните лаборатории у нас установяват само параметри на качеството, в т.ч. органолептични показатели и физикохимични параметри. Това изобщо не е достатъчно, за да се изнася пчелният мед. Тези показатели нищо не говорят за безопасността на пчелните продукти, свързана с наличието на антибиотици, сулфонамиди и други вредни вещества, с фалшифицирането на меда. На този етап тези изследвания се извършват в Германия, а не в България и струват много скъпо. Безопасността на пчелните продукти може да се осигури само с коректното прилагане на „Добрите пчеларски практики”. Затова в някои материали отбелязвам, че ДПчП са ключът за вратите на ЕС. 3. Питате дали „Добрите пчеларски практики” са внедрени в Европа. В течение на годините принципите за управление на качеството, дефинирани от проф. Джуран, се доразвиват и обогатяват. На тяхната база се създава, утвърждава и масово прилага в целия свят Международният стандарт ISO 9000 – „Системи за управление на качеството”. Същите принципи са използвани при разработването на съвременния и особено актуален за производителите на храни международен стандарт ISO 22000 – „Системи за управление безопасността на храната”. „Наръчникът за добри пчеларски практики” е разработен, като са използвани принципите, дефинирани от проф. Джуран. „Наръчникът за добри пчеларски практики” е разработван в продължение на две години и е на разположение на пчеларите от края на март 2006 г. От Инж. Илия ЦОНЕВ, в. Пчела и кошер