Балурът умира и възкръсва сто пъти

10-01-2007 г. Научните изследвания и световната практика потвърдиха убедително огромните потенциални възможности на плевелната растителност да се развива като конкурент на културните растения, да се приспособява към новите методи за борба с нея и към съвременните технологии за отглеждане на културите. Настъпилите промени в собствеността на земята в началото на 90-те години на миналия век у нас, липсата на средства и машини, подценяването на ролята на лятната основна обработка на почвата и заменянето й с минимални обработки, липсата на сеитбообращения, запустяването на големи земеделски площи край отводнителни и напоителни канали, пътища, пролози и др. доведоха до силно заплевеляване на обработваемите земи включително с балур. По данни на Любенов (1992 г.) над 2 млн. дка от най-добрите, предимно поливни площи, са плътно обхванати от балур. За него хората казват: "...балурът умира и възкръсва сто пъти.". При благоприятни условия за развитие от единични растения само за 3-4 години той може да обхване цялата страна. Семената от балура (макс. 11 000 на растение) запазват жизнеността си в почвата до седем години, дори ако са преминали през храносмилателния тракт на животните. Ботаническа и биологична характеристика на плевела Балурът (Sorghum halepensis (L.) Pers) е многогодишен коренищен плевел от семейство Cramineae. Образува подземни коренища, ясночленести, с дебели междувъзлия. Започва развитието си през май. Продължителността на вегетационния му период е от 120 до 150 дни. Плодоноси в годината на поникването си. Размножава се вегетативно и със семена. Семената му поникват при силно затопляне на почвата през май (20-30 градуса) и до есента образува добре развито вертикално вкоренилище. Основната маса от подземните коренища се разполага на дълбочина 20-25 см за леки почви и 10-20 см за тежките. Вертикалните и изпълнени с резервни вещества коренища имат силна регенеративна способност, която се проявява в топли и осигурени с влага почви. Растенията се възстановяват от отрязъци с дължина над 2 см и от незасегнатите им части в подорницата. От спящите пъпки най-напред се развиват издънки, които нарастват отначало за сметка на хранителните вещества, които се намират в отрязъка на коренището. Корените се образуват по-късно - след една до три седмици. Времето след поникване на издънките преди да са се вкоренили добре е най-подходящо за унищожаването им. Растенията на балура развиват мощни стъбла, за формирането на които се извличат големи количества вода и хранителни вещества от почвата, в резултат на което тя силно се изсушава и обеднява. Посредник и гостоприемник е на болести по културните растения и спомага за заразяването с пшенична и царевична мозайка, жилкова мозайка по граха, жълтеница по цвеклото, мозаечно вджуджаване по цвеклото, мозаечно вджуджаване по царевицата и др. Ексудатите от коренищата на балура потискат покълването и развитието на детелина, фий и др. културни растения, което вече говори за алелопатичен ефект. Коренището му е много по-чувствително на засушаване, отколкото на измръзване. За получаване на по-цялостна представа за характера на заплевеляването като цяло и в това число с балур бе направено проучване, като картирането на всеки участък бе извършено в комбинация от методите - диагонален и зигзагообразен при окопните култури, стърнищата и наводнените площи и П-образно обхождане - при лозята и овощните градини. Коренищните плевели, за разлика от едногодишните, обикновено се развиват на петна (хармани). Това обстоятелство налага при картиране на заплевеляването с балур да се отчитат на около 300 метровки в блокове от 200 дка. При картирането на обработваеми земи в основни окръзи в страната освен с балур се наблюдава силно заплевеляване с канадска злолетница, достигаща на височина 120-140 см, а на места - с пълзящ щир и вълча ябълка, от които в следващите години може да се очакват големи загуби. Резултатите от анализите на данните за заплевеляването в обработваемите земи са следните: - От обследваните площи 70 на сто са силно заплевелели с балур; в останалите 30 на сто е установена по-слаба степен на заплевеляване, дължаща се на изведената механична и химична борба с балура при окопните култури; при житните култури слабото заплевеляване е резултат на късния период между жътвата и отчитането степента на заплевеляване в стърнищата - от една страна, а от друга - на силното лятно засушаване; - Царевицата и слънчогледът се отглеждат в двуполка със зимни житни култури, което дава възможност на селскостопанските производители да водят борба срещу балура след прибиране на предшествениците чрез извършване на лятна дълбока обработка; при поникване на нови издънки, последните трябва да бъдат унищожени навреме с извършване на допълнителни почвени обработки или чрез използване на подходящи хербициди, но не по-късно от 2 до 3 седмици след поникването им. Тези допълнителни обработки в повечето случаи не се извършват, поради което заплевеляването с балур е твърде високо (биологичният праг на вредност за царевицата е 1 брой на квадратен метър, а икономическият праг на вредност за същата култура е 2 броя на квадратен метър; заменянето на лятната обработка на почвата (по обективни или субективни причини) с пролетна, води до нарушаване на основните принципи за механизирана борба с балура - изсушаване коренищата на плевела; - Отглеждането на слънчоглед в двуполка води до силно нападение на културата от синя китка, фома и фомопсис, което за кратък период от време ще застраши производството на слънчоглед; - Към мерките, подпомагащи културните растения в борбата им с балура, на първо място се поставя осигуряването на бързо и дружно поникване на културите; за целта е необходимо използването на висококачествен посевен материал, добре извършена подготовка на почвата и навременна сеитба, правилно и навременно торене в зависимост от изискванията на културите и запасеността на почвата, своевременни грижи през вегетацията и подходящо редуване на културите. - Интегрираната борба с балура при окопните култури и химичната борба при житните със слята повърхност дава добри резултати, подпомагайки конкурентоспособността на културните растения в началните етапи на развитието им, когато те са най-уязвими; заплевеляването с балур по пътищата и каналите крие голям риск от нова, още по-силна инвазия на плевела; особено голямо внимание трябва да се обърне на ивиците и петната в самите обработваеми площи, постоянен източник на заплевеляване чрез коренища и семена; - Продължителното наводняване на площите води до заплевеляване на обработваемите земи с балур от семе; - При сегашното икономическо положение нито една област в страната ни не е в състояние да реши успешно борбата с коренищните плевели поради необходимостта от големи инвестиции, чиито възвръщане става през следващите 2-3 години; радикалното решаване на проблема с балура е възможно само ако се обърне нужното внимание на земята като основно и възпроизводимо средство на енергия и суровини от страна на държавата и тя продължи финансово да осигурява изследователската и внедрителската дейност; по този начин ще се постигне устойчиво развитие на селското стопанство, което да задоволява нуждите на сегашните и бъдещите поколения. Oт в. Фермер