09-01-2007 г. България ще регистрира пред Европейската комисия дървен уред, наречен мердан, чието наименование идва от глагола "мерданя" - сплесквам. Страната ни кандидатства в Брюксел, за да узакони и пред Европа дървената преса при производството на сурови луканки и суджук, съобщиха от Асоциацията на месопреработвателите. Използването на дървото е част от традиционните методи за производство и, за да се гарантира качеството на съответните продукти, трябва да се докаже, че са преминали и през автентична технология. Нашите луканки са били известни в Европа още преди век, твърдят специалисти от бранша. Още през 1933 г. на международното изложение в град Бари /Италия/ "смядовската луканка" печели златен медал. Това осигурява на фирма "Глиган" от Смядово правото на придворен доставчик. Според "Международния търговско-индустриален алманах", изд. през 1909 г., в България официално са били регистрирани 58 производители на пастърма и суджуци и 56 производители на луканки. От втората половина на ХVIII в. датират сведения, доказващи че по българските земи в по-големи количества се консервира месо в специални предприятия - совати. Основно производство били два артикула: сурово-сушени продукти: суджук - от раздробено месо и пастърма - от нераздробено месо. Особено добри консуматори на сурово-сушените месни продукти били турското население и армия, които по това време са били в България. Соватчийски предприятия е имало в градовете Пазарджик, Габрово, Търново, Сливен, Стара Загора, Ловеч, София и други. До момента няма регистрирано нито едно българско наименование в европейския регистър, заявиха от земеделското министерство.Там засега събират само заявления. Процедурата по регистрация щяла да започне след приключване на реформата на европейското законодателство, касаеща селскостопанския сектор. Законът за марките и географските означения обаче даде тази възможност още преди седем години, но липса на съгласуваност между министерствата на земеделието и на икономиката блокира процеса. За бизнеса това е изгубено време. Ако традиционните стоки се бяха наложили с географското си означение преди влизането в общността, чрез износа си в Евросъюза българските производители можеха да подготвят европейския потребител, чието доверие се печели трудно, коментират хора от бранша. Сред продуктите и географските наименования, които ще защитаваме пред Брюксел, са "Шуменско пиво", българска закваска от кисело мляко, българско кисело мляко, българско бяло и саламурено сирене, овче саламурено сирено, кашкавал "Балкан", карловска луканка и карловски салам, розовото масло, боза, козунак, баница и др. Колко дълъг може да се окаже този списък със заявления, засега е трудно да се прогнозира. За сравнение, географските наименования за храни и напитки, които са регистрирани за територията на България в Патентното ведомство, са над 120. Не може обаче да се прави механично пренасяне и за Евросъюза, твърдят експерти. В Патентното ведомство регистрациите стават по различни процедури, а в списъка влизат например и петнайсетина вида минерални води и 10 вида тютюни. По-големият проблем при регистрацията на българските наименования в Европа е в малкия брой на заявителите. Инициативата трябва да е изцяло на фирмите-производители, защото се прави в техен интерес. Най-добре е заявките да се подават от страна на съответната браншова организация, защото по този начин ще може да се контролира количеството и качеството на съответната стока, да се следи спазват ли се технологиите и произхода от географския регион. Не са малко случаите обаче, когато заявител се оказва само един-единствен производител. Така трудно се пробива на европейския пазар. Ако дадено наименование все пак се регистрира на негово име, всеки следващ се вписва допълнително, като всички ползват еднакви права, стига да са допуснати да търгуват в ЕС. 32 са фирмите от месопреработвателния бранш, които са декларирали готовност да произвеждаг сурово сушени луканки и суджуци за Европа, уточниха от браншовата асоциация. От сдружението на млекопреработвателите пък посочиха, че фирмите, които имат право до изнасят млечни продукти са 35. И от двете сдружения определиха процедурата по регистрация за търговия в ЕС като сложна и объркана и препоръчаха на МЗГ да определи правилата за контрол на тези предприятия, защото той трябва да идва от страна на самите браншови сдружения. По материал, публикуван във в. Монитор