Играта със сортовите структури при зърнено-житните култури не бива да загрубее

11-10-2006 г. Намираме се в началото на една от най-отговорните кампании за земеделските стопани - производители на хлебно и фуражно зърно. Паралелно с прибирането на реколтата от слънчогледа, царевицата, тютюна, гроздето, плодовете и зеленчуците предстои да се подготви и проведе в срок и качествено есенната сеитба на зимните зърнено-житни култури - пшеница, ечемик, тритикале и ръж. Както винаги, така и тази година съвсем нормално се повишава активността на специалистите селекционери от различните земеделски институти в страната, които препоръчват сортовете пшеница, ечемик, тритикале и ръж, които следва да бъдат застъпени в сортовите структури в различни региони на страната. Това е необходимо както за традиционните зърнопроизводители, така и за тези, които тепърва възнамеряват да започнат работа с производство на хлебно и фуражно зърно. Особено полезно е, когато специалистите открито изказват своите мнения от собствени наблюдения и резултати в електронните медии и различни специализирани вестници и списания по тези въпроси. Не е добре, когато тези резултати и мнения се предоставят на медиите, без съответните специалисти да се афишират. Когато говорим за сортовата структура на пшеницата - хлебна и твърда, ечемика - пивоварен и фуражен, тритикалето и ръжта, следва да подчертаем, че българската селекция в последните 20-30 години е предоставила богато разнообразие от сортове от тези и други култури. Това е резултат от многогодишната дейност на такива институти в страната като ДЗИ - Генерал Тошево, ИРГР - Садово, Института по земеделие - Карнобат, Института по памука и твърдата пшеница - Чирпан, Института по царевицата - Кнежа, Института по семезнание - Образцов чифлик, и др. Първият въпрос, който следва да получи отговор при определяне на сортовете, които може да бъдат застъпени в практиката, се отнася до това колко продължително трябва да се отглежда даден сорт. По този въпрос мненията на специалистите са различни. Едни смятат, че даден сорт следва да се отглежда по-кратко време от 5 до 10 години. Други допускат отглеждането на някои сортове и по-продължително време над 10-20 години, дотогава, докато сортът представлява интерес с качествата си за производителите. Както в чужбина, така и у нас има такива сортове, които останаха класика в селекцията и практиката. Това са сортове, които са добре познати у нас в по-ново време - Безостая 1, Садово 1, Победа, Враца, Янтар и др. Вторият проблем се отнася до стратегията на зърнопроизводителите при изграждане на сортова структура от зърнено-житните култури. Първото нещо, което трябва да се реши, е отказването от моносортието там, където все още се практикува. Отглеждането само на един сорт в дадено стопанство, колкото и добър да е той, е твърде рисковано за производството. В едно стопанство или ферма следва да се засяват минимум 3-4 сорта. Един сорт не бива да се сее на повече от 25-30%. При избора на отделните сортове трябва да се вземе предвид тяхната продуктивност, качество на зърното, устойчивост на биотични и абиотични стресови фактори - болести, неприятели, суша, студ и т.н. Една примерна оптимална сортова структура може да включва следните компоненти: 1. Една силна (висококачествена) пшеница от група А - 25 - 30%. 2. Два сорта пшеница с повишена сила от група Б1 по 25% всеки от тях = 50%. 3. Един или два сорта средни по сила пшеници с висока продуктивност от група Б2 - 20%. От Ст.н.с. I ст. д.с.н. Илия СТАНКОВ, в. Фермер новият