05-09-2006 г. Става дума за безразсадно отглеждане на лук чрез късна лятна сеитба. Подбира се добре аерирана, влагоемна и богата на хранителни вещества почва, чиста от плевели и осигурена с вода за напояване. Не са подходящи тежките и много леките почви, образуващи кора. Подходящи предшественици са бобовите, тиквовите и житните култури. На същото място лук може да се отглежда едва след 4-5 години. Подготовката на почвата започва веднага след прибирането на предшественика. Площта се дискува и наторява с по 30-35 кг/дка амониева селитра, 20-22 кг суперфосфат и 25-28 кг калиев сулфат. След това площта се изорава на дълбочина 18-20 см, двукратно се култивира и бранува. С последната предсеитбена обработка се внася и половината от азотния тор. Най-подходящото време за късна лятна сеитба на лук е за Северна България от 25 август до 5 септември, а за Южна България - от 1 до 10 септември. Посевната норма е 950 г на декар първокласни семена. Засява се на 2-3 см дълбочина. Сее се на шестредови ленти - 60+20+20+20+20+20 см или на петредови ленти - 60+25+25+25+25 см. При нужда се валира. При спазване на оптималните срокове за сеитба и редовно поливане семената поникват за 8-10 дни, а до началото на зимата растенията встъпват във фаза 3-ти-4-ти лист и са устойчиви на ниските температури. След поникването посевът редовно се напоява, най-добре чрез дъждуване, като се използват разпръсквачи с диаметър 8 мм, а поливната норма е 10-15 куб. м вода на декар. Дъждува се привечер. Не бива да се допуска засушаване. Връзковата продукция е готова през май-юни на следващата година, а през втората половина на юли вече има и зрели луковици. От в. Фермер