Породата Хиос и нейното място в млечното овцевъдство на България

29-08-2006 г. С цел да се повиши ефективността от отглеждането на овцете стопаните у нас все по-често експериментират с нови високопродуктивни чуждестранни породи овце. За да бъде успешна тяхната интродукция обаче, трябва добре да се познава биологията и комбинативните им способности с нашите местни и новосъздадени породи. Една такава особено атрактивна през последните години е гръцката порода Хиос. При нея успешно са комбинирани висока млечност с полиестралност и многоплодие. Хиос е сравнително млада порода. Създадена е на едноименния остров Хиос евентуално чрез кръстосване на местни аборигенни овце с кочове от Близкия изток с цел повишаване на млечността. Благодарение на добрата си млечност тя скоро преминава в Беломорска Тракия и поради добрите си продуктивни качества постепенно измества местните овце. Значителният генетичен прогрес е постигнат през последните 20-30 години благодарение на създадената развъдна асоциация "Хиос" със седалище в Солун и реализираната от нея развъдна програма, в която освен традиционните методи на репродукция се използват и съвременни биотехнологии. В асоциацията се спазва строга развъдна дисциплина. В нея участват 44 фермери с повече от 10 000 овце. Овцете от породата Хиос са сравнително едри - с живо тегло 55-75 кг и 80-95 кг за кочовете. Профилната линия на главата е права или леко изпъкнала. Овцете са безроги, а кочовете - с черни, леко спираловидно извити рога. Цветът на руното е бял. Космената покривка около очите е на черни петна, черно оцветени са ноздрите, ушите и краката. Животните се характеризират с тънка, но здрава костна система. Според гръцките фермери те са стройни и с грациозна походка. Опашката е с конусовидна форма, тлъста, като достига малко под скакателната става. Независимо че са тлъстоопашати, масово се прилага практиката за отстраняване на опашките с помощта на гумени пръстени след третия-четвъртия ден от раждането с цел по-лесно доене и добиване на по-чисто мляко. Опашките се запазват само при кочовете. Вимето обикновено е черно и леко провиснало, но с цицки, подходящи за машинно доене. Това налага пълното им издояване с цел избягване на мастити. Млечността на овцете варира в границите на 180-450 литра за доен период, а плодовитостта - от 180 до 220 на сто, но не са редки случаите, когато се раждат и по 4-5 агнета. В такива случаи две от агнетата се отглеждат от майката, а останалите - изкуствено с биберони и млечни заместители. Продължителността на лактацията е около 200 дни. Масово в племенните и стоковите стада се прилага и машинно доене. Внос на ограничен брой кочове от породата Хиос е осъществен в ИПЖЗ - Троян, през 1979 г., а по-късно е внасяна семенна течност в КОС - Смолян. Получените експериментални резултати върху местни и цигайски овце са насърчителни. Следващ внос на мъжки и женски животни е осъществен едва през 2001 г. от Стефан Николов от с. Брезе, Доспатско. Аклиматизацията на животните протича нормално. В ИЖН - Костинброд, съвместно с научни работници от експерименталната станция в Комутини, Гърция, се провеждат мащабни експерименти с цел изясняването на комбинативната способност на породата Хиос с наши местни и млечни породи. Предварително може да се каже, че кръстосването с висококръвни фризийски кръстоски трябва да е изключително предпазливо поради проявата и при породата Хиос на известна чувствителност към течение, студен и влажен климат и резки промени в температурата. На този етап твърдо може да се препоръча впръскването на кръв от тази порода (25 или 33 на сто) при местни стокови овце, невключени в генофонда на редките местни породи. Проведените подобни опити в Македония, Сърбия и Турция показват, че може да се очаква повишаване на дойната млечност с 30-40 литра и плодовитостта с 20-35 пункта. Кочове от породата може да се използват и за създаването на специализирани млечни ферми чрез поглъщателно кръстосване на местни овце и прилагане на машинно доене. Според мен при елитни стада от Синтетичната популация Българска млечна е неразумно експериментирането с вливане на кръв от породата Хиос, тъй като тя се различава съществено от изходните породи и ще повиши и така съществуващото в момента голямо фенотипно разнообразие. Посещението ми в елитните ферми на Института по животновъдство в Солун, на Ветеринарния институт в Солун и на Специализираната станция на п-ов Халкидики показват убедително, че тази висока продукция може да се получи само при високо ниво на хранене и ограничена паша. В тези бази, притежаващи от 400 до 1000 овце, целогодишно се изхранва великолепно люцерново сено, царевичен силаж и 0,700-1,200 кг комбиниран фураж, като овцете са разделени на групи в зависимост от нивото на млечността им. Основен белтъчен компонент е соевият шрот, който е с по-високо съдържание на протеин от използвания у нас соев шрот. При това хранене и изкупна цена на млякото 0,70 евро отглеждането на овцете е икономически изгодно. Тези стопани, които не са в състояние да осигурят подобно хранене и разчитат основно на паша и ливадно сено, трябва да се задоволят само с внимателно еднократно впръскване на кръв от породата. Висококръвните кръстоски са подходящи и за отглеждане в малки групи за задоволяване на нуждите на семейството така, както в миналото се отглеждаха у нас висококръвните Източнофризийски кръстоски. В сравнение с тях кръстоските Хиос са по-адаптивни и могат да се препоръчат за задоволяване на семейството с мляко и месо. От в. Фермер